Определение № 519 от 01.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 433/2012 г.

Постъпила е молба вх. № 6299/28.06.2013 г. от ЗК [фирма] - [населено място], за освобождаване на сумата 93 370 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС като част от обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно осъдително решение по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд. В молбата се поддържа, че внесената сума е изгубила обезпечителната си роля и задържането й по сметката на ВКС е във вреда на дружеството - молител, тъй като в хода на изпълнително дело № 20127900401439 по описа на ЧСИ Р. М., образувано по издаден въз основа на обжалваното въззивно решение изпълнителен лист, от дружеството е събрана сумата 142 390.95 лв., която се намира по сметката на съдебния изпълнител и ще послужи за удовлетворяване на кредитора - взискател [фирма] при евентуално влизане в сила на решението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените доводи, приема следното: С определение № 480 от 11.06.2012 г. по настоящото дело е спряно изпълнението на въззивно решение № 700 от 03.05.2012 г. по т. д. № 3359/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение по гр. д. № 2090/2008 г. на Софийски градски съд за осъждането на ЗД [фирма] да заплати на [фирма] сумата 93 370 лв. на основание чл.193 КЗ, ведно със законната лихва от 31.10.2008 г. до окончателното плащане. Спирането е постановено на основание чл.282, ал.2, т.1 ГПК след внасяне на обезпечение от ответника - касатор ЗК [фирма] в размер на сумата 131 216.15 лв., включваща присъденото вземане и изтеклите до 06.06.2012 г. законни лихви. С определение № 952 от 25.10.2012 г. настоящият състав на ВКС се е произнесъл по предходна молба на ЗК [фирма] за освобождаване на внесеното обезпечение. Молбата е основана на идентични обстоятелства - отпадане на обезпечителната роля на внесената по сметка на ВКС сума поради наличност на сумата 142 390.95 лв. по сметката на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 20127900401439. Повторно подадената молба за освобождаване на внесеното обезпечение е неоснователна по съображения, аналогични на изложените в мотивите към цитираното определение. Предпоставките за освобождаване на внесено обезпечение по чл.282, ал.2, т.1 ГПК са посочени в чл.282, ал.5 ГПК. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случая, както признава и самият молител, тези предпоставки не са налице, тъй като производството по предявения от [фирма] против ЗК [фирма] осъдителен иск за сумата 93 370 лв. е висящо пред ВКС. Внасянето на надлежно обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК е абсолютно условие за спиране на изпълнението на обжалваното въззивно решение и с оглед на това извън хипотезите на чл.282, ал.5 ГПК връщането на внесеното обезпечение е възможно само при едновременна отмяна на допуснатото спиране на изпълнението или при проведено от съдебния изпълнител предварително принудително изпълнение на решението. С молба от 26.07.2013 г. молителят е заявил изрично, че не търси отмяна на допуснатото спиране, а от представеното удостоверение изх. № 6522/15.03.2013 г. на ЧСИ Р. М. се установява, че обжалваното с касационната жалба въззивно решение не е изпълнено - събраната от ЗК [фирма] сума в размер на 142 390.95 лв. се намира по сметката на съдебния изпълнител и не е преведена на взискателя [фирма]. При тези обстоятелства връщането на внесеното обезпечение е лишено от законово основание, поради което заявеното с молбата от 28.06.2013 г. искане следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,