Определение № 2693 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 2010/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лено“ АД със седалище в [населено място] - чрез адв. Ива Янева, против определение № 2151 от 15.07.2026 г., постановено по ч. т. д. № 1477/2024 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Лено“ АД против определение от 25.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 338/2026 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 17447 от 12.12.2025 г. по гр. д. № 10574/2025 г. на Районен съд – Варна, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост на спора на съдилищата поради наличие на арбитражна клауза в сключения между страните договор за бизнес кредит № 8594/03.11.2023 г., на основание чл. 19 вр. чл. 15 ГПК. В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат се оплаквания, че първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, неправилно е квалифицирал въззивното определение като обикновен отказ по отвод за неподведомственост и се е позовал механично на постановките в Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за необжалваемост на отказа за уважаване на отвод за неподведомственост, без да съобрази, че потвърждавайки отказа на първоинстанционния съд да зачете уговореното между страните арбитражно споразумение, въззивният съд е разрешил окончателно „за тази фаза“ самостоятелен процесуален спор, отнасящ се до действителността и изпълнимостта на арбитражното споразумение, арбитруемостта на спора, наличието или липсата на потребителско качество на насрещната страна и възможността спорът да бъде разрешен от уговорения арбитражен съд. Навеждат се доводи, че производството по възражение за арбитражна компетентност има самостоятелен предмет - дали съдът следва да прекрати делото поради уговорен арбитраж, и с оглед на това определението, с което съдът се произнася по възражението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Развиват се и доводи за неправилно извършена от първоинстанционния и от въззивния съд предварителна фактическа и правна преценка по въпрос, засягащ съществото на спора - за потребителското качество на ищеца. Предвид заявените оплаквания и доводи се прави искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първия тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на частната касационна жалба. При условията на евентуалност се поддържа искане в случай на преценка за приложимост към жалбата на задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да бъде обсъдена необходимостта от сезиране на ОСГТК на ВКС за преодоляване на противоречието между общото разрешение за необжалваемост на отказа по отвод за подведомственост и спецификата на отказа да бъде зачетено арбитражно споразумение поради предварителен извод за потребителски характер на спора. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по частната жалба В. А. Й. от [населено място], действаща лично и в качеството на ЕТ „Виляна - Виляна Йорданова“ - чрез адв. Мая Николова, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваното с нея определение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. При постановяване на обжалваното определение съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, е констатирал, че частната касационна жалба на „Лено“ АД, по повод на която е образувано производството по ч. т. д. № 1197/2026 г., е насочена срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за оставяне без уважение на направено от дружеството - частен жалбоподател възражение за неподведомственост на спора на съдилищата поради наличие на уговорено между страните арбитражно споразумение. Съобразявайки задължителните постановки в Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение за оставяне без уважение на отвод за неподведомственост на спора, не попада в категорията актове по чл. 274, ал. 3, т.1 и т .2 ГПК и не подлежи на касационно обжалване, съдебният състав е направил извод, че актът на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, и е оставил без разглеждане частната касационна жалба като недопустима. Обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на „Лено“ АД, е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: В разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК е уредена процесуална възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на две категории определения на въззивните съдилища - определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (т.1), и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение възражение (отвод) на дружеството - частен жалбоподател за неподведомственост на спора на съдилищата поради уговорено между страните арбитражно споразумение, не е преграждащо развитието на делото, поради което по аргумент за обратното от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определението на въззивния съд за неговото потвърждаване не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е и изричното произнасяне в т. 9 „в“ на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което правилно се е позовал първият тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. Според цитираното тълкувателно решение определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, не подлежи на касационно обжалване и в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като не е от категорията актове на въззивните съдилища, с които се дава разрешение на друго самостоятелно производство или се прегражда развитието на такова производство. Постановките в тълкувателното решение се отнасят за всички определения на въззивните съдилища, с които се потвърждават определения на първоинстанционни съдилища за оставяне без уважение на отвод за неподведомственост, независимо от основанието, с което е обоснован отводът. Обстоятелството, че в конкретния случай отводът за неподведомственост е обоснован с твърдение за наличие на споразумение между страните за разглеждане на спора от арбитражен съд, не налага изключение от общия режим за обжалване на въззивните определения, с които се потвърждават определения на първоинстанционни съдилища за оставяне без уважение на отвод за неподведомственост, а съответно и от постановките в цитираното тълкувателно решение. Поради това изводът на първия тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, че обжалваното с частната касационна жалба определение не подлежи на касационен контрол, е законосъобразен. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че определението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като разрешава самостоятелен процесуален спор относно приложимостта на уговореното от страните арбитражно споразумение, с което е обоснован отводът за неподведомственост. При направено своевременно възражение (отвод) за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражно споразумение съдът е длъжен да извърши преценка относно съществуването и валидността на споразумението, от което зависи допустимостта на предявения иск. Произнасянето по отвод за неподведомственост не е предмет на самостоятелно производство, а е част от дължимата в исковия процес преценка на съда за допустимост на предявения иск, което изключва възможността определението на въззивния съд, с което се потвърждава отказът на първоинстанционния съд да приеме отвода, да бъде отнесено към категорията определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В подкрепа на този извод са постановките в т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Обжалваното пред първия тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, определение не е сред изброените в тълкувателното решение определения, които подлежат на касационно обжалване съобразно критериите на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, а неговата обжалваемост следва да се преценява съобразно постановките в т. 9 „в“ на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така, както е процедирал съдебният състав при постановяване на обжалваното в настоящото производство определение. Поддържаните в частната жалба доводи за извършена от първоинстанционния и от въззивния съд неправилна предварителна преценка за потребителски характер на правния спор по делото са неотносими към предмета на производството по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК и не следва да се обсъждат при произнасяне по основателността на разглежданата частна жалба. Отговорът на въпроса подлежи ли на обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподведомственост, обоснован с наличие на арбитражно споразумение, следва еднозначно от разрешението в т. 9 „в“ от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това настоящият състав на Върховен касационен съд не намира за необходимо да сезира ОСГТК на ВКС с искане за преодоляване на твърдяното от частния жалбоподател, но обективно несъществуващо противоречие „между общото разрешение за необжалваемост на отказа по отвод за неподведомственост и спецификата на отказа да бъде зачетено арбитражно споразумение поради предварителен извод за потребителски характер на спора“. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,