Определение № 3431 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2282/2025 г.
ВКСII гражданско отделение30.06.2025 г.докладчик Гергана Никова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 12168 от 27.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2282/2025 г., подадена от адвокати М. Т. и С. Б.-Ж. от АК – В., за отвод на съдебния състав по делото. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 23 ГПК. Настоящето дело е образувано по частна жалба с вх.№ 8033 от 02.05.2025 г., подадена на 01.05.2025 г. чрез ССЕВ от Н. И. Б., Г. Д. Т., Д. Т. Г. и Е. Т. Н., представлявани от адвокат М. Т. и адвокат С. Б.-Ж. от АК – В., която е насочена срещу Определение № 1868 от 14.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 1002/2025 г. по описа на ВКС, ГК, ІІ г.о. С молба вх.№ 12168 от 27.06.2025 г., подадена от пълномощниците на жалбоподателите - адвокати М. Т. и Соня Б.-Ж. от АК – В., е поискан отвод на съдебния състав по делото поради обстоятелството, че настоящият състав и предходният тричленен състав на ВКС правораздават в едно и също отделение, което според жалбоподателите им дава основание да искат отвод „с оглед основните начала в гражданското съдопроизводство и с цел обективното и безпристранно произнасяне по жалбата“ – за да се разгледа делото от състав на друго отделение на ВКС. Изложеното сочи на искане за отвод на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Искането за отвод следва да бъде оставено без уважение. На първо място – молбата за отвод е постъпила и докладвана, след като делото е разгледано в з.з. на 25.06.2025 г. и настоящият състав на ВКС се е произнесъл по допустимостта и основателността на частната жалба с вх.№ 8033 от 02.05.2025 г. По-същественото е, че молбата е принципно неоснователна по следните съображения: При разпределяне на делото е спазен принципът на случайно разпределение на делата. По делото не са извършени процесуални действия от настоящия съдебен състав, които да подхранват опасения, че произнасянето по предмета на настоящето производство няма да е основано само и единствено на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. Такива не се сочат в искането за отвод, а обстоятелството, че настоящият състав и предходният тричленен състав на ВКС правораздават в едно и също отделение е съвършено ирелевантно при формирането на вътрешното убеждение на настоящия съдебен състав. Основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК предполага съществуването на други обстоятелства (извън останалите посочени в закона), които да пораждат основателно съмнение в безпристрастието на състава, като преценката по искането за отвод е обоснована от посочването им. Съдържанието на подадената молба за искания отвод при липса на конкретно посочени обстоятелства не може да обоснове извършване на необходимата преценка от съдебния състав относно обстоятелства, които поставят под съмнение произнасянето му по реда на чл. 274 ГПК. В случая съмнението на страната в безпристрастието на съда не е породено от конкретно посочени обективни факти, поради което и същото обосновава решаващия извод за неоснователност на молбата за отвод. Воден от изложеното, съдът