Определение № 396 от 23.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1528/2014 г.

Производството е по частна жалба по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК и по частна касационна жалба по чл.274 ал.3 ГПК. От страна на [фирма]-София се обжалва определение №19209 от 21.10.2013 г. на СГС по ч.гр.д. № 10 973/13, с което не е прието възражението на същия по чл.423 ГПК срещу заповед за изпълнение издадена на 18.02.2013 на основание чл.410 ГПК г. по гр.д. №31327//12 на СРС,59 състав и определение № 23380 от 11.02.2013 г. по ч.гр.д. №15 251/13 на СГС, с което е обезсилено определението на заповедния съд за спиране на изпълнението по издадената заповед по чл.410 ГПК. Ответниците по частнате жалби изпращат писмени отговори, в които изразяват становище за тяхната недопустимост, евентуално неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в първата частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което не е приел възражението на жалбоподателя [фирма] по чл.423 ал.1, т.1 ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК на основание нейното ненадлежно връчване, съставът на СГС се е позовал на обстоятелството,че заповедта е изпратена за връчване на търговското дружество на адреса на управление на [фирма]- София, вписан в Търговския регистър: София, [улица]. Адресът е посещаван от лицето по призоваването на 13.07.2012, 28.07.2012 г. и 06.08.2012 г., но не открит офис на дружеството или негов представител, което е отбелязвано в разписката до заповедния съд. В разписката към последното съобщение за връчване от 06.08.2012 г. е отбелязано, че е залепено уведомление до длъжника-частен жалбоподател, съгласно чл.47 ГПК. На това основание заповедният съд е приложил разпоредбите на чл.50 ал.2 ГПК във връзка с тези на чл.50 ал.4 ГПК и счел, че заповедта е редовно връчена. По същия начин заповедният съд е процедирал и по отношение същата заповед, след поправката на явна фактическа грешка в нея с разпореждане от 18.10.2012. Вземайки предвид изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение на СГС, с което не е прието възражението подадено по реда и на основание чл.423 ал.1, т.3 ГПК от страна на длъжника срещу ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение е законосъобразно. Същото е съобразено с разпоредбите на чл.50 ал.1, 2 и 4 ГПК относно мястото и начина на връчване на съобщения и съдебни книжа на търговец, който е напуснал адреса си по търговския регистър и не поддържа офис или свой представител и пощенска кутия на този адрес и не е вписан нов адресна управление. Фактическите твърденията за обратното, изложени в частната жалба не се подкрепят от надлежно представени още с възражението по чл.423 ГПК доказателства, а представената към частната жалба до ВКС фотоснимка на пощенска кутия не е доказателство за наличието на такава към датата на посещаване на адреса от служителя при опит за връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК. С оглед изложеното обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно. Частната касационна жалба срещу определение № 23380 от 11.02.2013 г. по ч.гр.д. №15 251/13 на СГС, с което е обезсилено определението на заповедния съд за спиране на изпълнението по издадената заповед по чл.410 ГПК е недопустима.Съгласно чл.274 ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат само тези въззивни определения, които преграждат по натъшното развитие на делото или тези, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, в които категории определението предмет на настоящата частна касационна жалба явно не попада. С ТР по тълк.дело №4/13 прието на 22.05.2014 г. от ОСГТК на ВКС, в т.8 изрично е отречена възможността актовете постановени в заповедното производство да подлежат на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение