Решение № 1568 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7971/2025 г.

Производството е по реда чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила решение № 2279 от 27.04.2020 г., постановено от Административен съд- София град, 35 състав, по адм. дело № 12 502/2019 г. Искателите Н. М. С., Е. К. М. и М. К. С., с искането за отмяна и в писмено становище от 04.11.2025г. чрез упълномощения адв. М. Докова, се позоват на решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Заявяват, че на 25.02.2025 г., Европейският съд за защита на правата на човека /ЕСПЧ/ е постановил решение по жалба № 9313/21 по дело С. и други срещу България срещу България, с което е констатирано нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗЧПОС, Конвенцията/ при определяне дължимото обезщетение за поземления имот, тяхна собственост, който е бил отчужден за държавна нужда, като считат, че това е достатъчно основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане по същество. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - кметът на Столична община, чрез пълномощника юрисконсулт Р. Иванова, оспорва искането за отмяна. Моли за неговото отхвърляне и излага аргументи за правилност и законосъобразност на атакуваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и алтернативно моли за намаляване размера на претендираните разноски от искателите, при уважаване на искането за отмяна. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира искането за допустимо - предявено от надлежни страни в законния срок по чл. 240 ал.1, т. 5 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е основателно по следните съображения: С решението на Административен съд- София град, чиято отмяна се иска, е постановено: "ИЗМЕНЯ по жалба на Н. М. С., Е. К. М. и М. К. С. Заповед № СОА 19-РД40-178/07.10.2019г. на заместник кмета на Столична община, с която се отчуждава поземлен имот с идентификатор 68134.1006.986 /застроен/, в частта на определеното с нея парично обезщетение, като увеличава размера на обезщетението на 92 968.90 лв., съответно за всеки от съсобствениците: Н. М. С.- 61979.27 лв; Е. К. М.- 15 494.82 и М. К. С.- 15 494.82 лв. Искането за отмяна на горепосоченото съдебно решение е подадено на основание чл. 239, т. 6 АПК. Основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт са регламентирани изрично и изчерпателно в чл. 239 АПК. По силата на т. 6 от тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За да се уважи искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт, е необходимо с решение на ЕСПЧ да е прието за установено по отношение на искателя, че атакуваният съдебен акт противоречи на Конвенцията. В конкретния случай, с посоченото в искането и прието като писмено доказателство Решение на ЕСПЧ от 25 февруари 2025 г., постановено по дело С. и други срещу България срещу България, в сила от същата дата, е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, изразяващо се в това, че обезщетението, определено на трите лица и присъдено в процеса, проведен пред Административен съд – София град, не е било „разумно свързано“ със стойността на имота, поради което изискванията на член 1 от Протокол № 1 не са били изпълнени, поради което и лишаването им от собственост е непропорционална мярка. Предвид това, съдът намира, че искателите основателно се позовават на горепосоченото решение на ЕСПЧ, установяващо, съобразно изискванията на чл. 239 т. 6 АПК, осъществено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, засягащо правата и законните им интереси. Искането за отмяна следва да бъде уважено, а съгласно разпоредбата на чл. 244, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане е необходимо съдът да съобрази мотивите, изложени в решението на ЕСПЧ. С оглед изхода на спора, Столична община следва да заплати на искателите направените от тях разноски, възлизащи на общо 1 273 евро - заплатена държавна такса за образуване на настоящото производство и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съответно по 424.33 евро на всяка от тях. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 1 227 евро се яваява неоснователно, с оглед сложността на спора и обема на извършените процесуални действия от упълномощения адвокат на искателите. На основание на горното и на чл. 244 ал. 1, предложение второ и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение,