Определение № 12836 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11947/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрисконсулт Митев, против определение № 508 от 08.11.2023г., постановено по адм. дело № 280/2023г. по описа на Административен съд-Смолян, с което спира допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение № 03-РД/3798 от 10.08.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Община Мадан е наложена финансова корекция в размер на 309635,22лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и отхвърляне на искането за спиране. Ответната страна Община Мадан писмено оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният администартивен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 166, ал.3 АПК), от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема наличието на основания по чл. 166, ал.2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона (чл. 27, ал.2 ЗУСЕФСУ) предварително изпълнение на оспореното решение за налагане на финасова корекция. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е установен приложимия материален закон и изводите на съда са обосновани. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че оспорващата община не е доказала наличието на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспореното решение за налагане на финансова корекция. По делото са събрани доказателства, че предварителното изпълнение на акта може да застраши изпълнението в края на бюджетната година на доставки за детски градини и други социални дейности на общината, което би имало значим обществен вредоносен резултат. Правилно и обосновано е прието, че за конкретния случай осигуряването на здравословни условия в детските градини е по-значим обществен приоритет, кайто надделява над обществения интерес, презюмиран с допускането по закон на предварителното изпълнение на оспорения акт. Затова правилно първоинстанционният съд е спрял предварителното изпълнение при наличие на условията по чл. 166, ал.2 АПК. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,