Определение № 1714 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2103/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. С. Х. и Л. С. Х. - О., представлявани от адв. Е. Д.-А., за отмяна на влязло в сила решение № 119 от 08.06.2012 г. по в. гр. д. № 227/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 323 от 22.02.2012 г. по гр. д. № 1403/2011 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е прието за установено в отношенията между Д. З. А. и Община Варна, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № * по действащия кадастрален план на с. „С.“ – селищно образувание, общ. В., идентичен с поземлен имот № * по предходен кадастрален план от 1983 г., собствеността върху който е придобита въз основа на непрекъснато владение в периода от края на 1998 г. до 12.05.2011 г. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като излагат твърдения, че са собственици на посочения недвижим имот, а не са били конституирани като страна в производството, поради което са били лишени от възможността да защитят правото си на собственост. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: Производството по гр. д. № 1403/2011 г. на Варненския окръжен съд е образувано по предявен от Д. З. А. против Община Варна установителен иск за признаване правото на собственост върху процесния имот. Същият е уважен с влязлото в сила въззивно решение, чиято отмяна се иска, като в това производство молителите не са участвали като страна. Поради това същите нямат качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и не могат да се позовават на някое от предвидените в тази разпоредба /от т. 1 до т. 7/ основания за отмяна на влязлото в сила решение. С оглед поддържаните от молителите твърдения, че в качеството им на лица, които претендират, че са собственици на процесния имот, е следвало да бъдат конституирани като ответници по предявения иск, следва да се приеме, че се иска отмяната на въззивното решение по реда на чл. 304 ГПК. Съгласно тази разпоредба отмяна може да иска и лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. В случая спорът, приключил с влязлото в сила решение, е разрешен между ищцата и посочената от нея като ответник Община Варна, като субективните и обективни предели на силата на присъдено нещо обхващат страните по делото и спорното материално право, предмет на делото, така както е индивидуализирано. Спрямо молителите не се разпростира силата на присъдено нещо на решението, тъй като не е налице неделимост на спорното правоотношение с предмет правото на собственост върху имота, в което и те да са участници по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Затова и молителите се явяват трети за спора лица, които не биха имали качеството на необходими другари, които да са обвързани от постановеното решение, за да могат да искат неговата отмяна. След като същите считат, че притежават права върху имота, който е бил предмет на правния спор, за тях е налице друг път на защита, поради което подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение е процесуално недопустима. С оглед изложеното молбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,