Определение № 238 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 288/2023 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на ищците Д. А., Е. А. и С. А. в качеството им на наследници на М. А. срещу определение № 25 от 19.01.2023г. по в.т.д.№ 508/2022г. на АС Пловдив за допълване на поставеното от апелативния съд решение по същото дело. С определението частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на „Дженерали застраховане”АД разноски за първоинстанционното производство в размер на 2 178 лв. съобразно изхода от въззивното обжалване. В частната жалба се посочва, че с решението си първоинстанционния съд не е присъдил разноски на ответника, последният не е подал молба по чл.248 ГПК. Пред въззивният съд с молба от 06.12.2022г. по чл.250 ГПК, а не както жалбоподателите считат по чл.248 ГПК, ответникът поискал да бъде допълнено въззивното решение като поискал присъждане на разноски пред първата инстанция. Поддържат, че молбата на застрахователното дружество от 06.12.2022г. е подлежала на оставяне без уважение, тъй като е следвало да бъде подадена по реда на чл.248 ГПК, а не по чл.250 ГПК. Поддържат и, че след като на ответника не са присъдени разноски за първата инстанция, недопустимо и преклудирано е искането такива да бъдат присъдени със съдебния акт на въззивната инстанция. Считат, че в случай, че ОС беше присъдил разноски или е била депозирана молба по чл.248 ГПК пред първоинстанционния съд, тогава въззивната инстанция е могла да ги коригира, а не тепърва да ги присъжда. Поддържа се, че сочената неправилност е налице и по отношение произнасянето по дължимите държавни такси и експертизи. Искането е за отмяна на определението. В писмен отговор ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва частната жалба като неоснователна. Посочва, че първата инстанция действително не е присъдила разноски на дружество-ответник и това е станало поради обстоятелството, че окръжният съд е пропуснал да постанови частичен отхвърлителен диспозитив и в този случай за ответника е липсвало правно основание за иницииране на производство по чл.248 ГПК. Посочва, че с въззивната жалба застрахователното дружество е отправило изрично искане - в случай на уважаване на жалбата му, въззивният съд да коригира сумите за разноски, включително и за първата инстанция. Въззивният съд уважил частично жалбата на застрахователя, но не се произнесъл по искането да преизчисли и присъди разноските, дължими в първоинстанционното производство, съобразявайки собствените си изводи досежно приетите размери на дължимото по делото застрахователно обезщетение, поради което е била депозирана молба за допълване на решението, която правилно е уважена, а разноските са коректно изчислени. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С първоинстанционното решение от 04.04.2022г. по т.д. 105/2021г. на ОС Стара Загора искът на праводателя на частните жалбоподатели с правно основание чл.432,ал.1 КЗ е уважен за сумата 40 000лв. С решение от 20.05.2022г. е постановено отхвърляне на иска за разликата над 40 000лв. до предявения размер от 50 000лв. Ответникът „Дженерали застраховане”АД не е депозирал пред първоинстанционния съд искане за допълване на решението в частта за разноските, на които има право на основание чл.78,ал.3 ГПК. Сезирана с жалба на ответното дружество, въззивната инстанция е отменила частично първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за разликата над 20 000лв. до 40 000лв. и за посочената разлика той е отхвърлен. Потвърдено е решението в частта за уважаване на иска до размер на 20 000лв. С въззивното решение на ответника са присъдени разноски за въззивното производство. С молба от 06.12.2022г. „Дженерали застраховане” АД е поискало да бъде допълнено решението на апелативния съд относно разноските за първата инстанция за дължими държавна такса, депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение с оглед постановената частична отмяна на решението на окръжния съд, изчислени съобразно изхода на спора пред апелативния съд. С обжалваното определение Пловдивският апелативен съд е констатирал, че с въззивната жалба ответникът е искал присъждане на разноски за двете инстанции, а с постановеното решение са присъдени разноски в качеството му на въззивник само за въззивното производство. Счетено е, че доколкото въззивната жалба е частично уважена за сумата 20 000лв., респективно за същата сума искът е отхвърлен, то съобразно този резултат на жалбоподателя-ответник се дължат разноски и за първоинстанционното производство. Аргументирано е, че искането относно разноските за първоинстанционното производство не е преклудирано, тъй като е своевременно заявено с въззивната жалба, а разноски пред окръжния съд на тази страна се дължат с оглед резултата, постигнат при обжалването. Изчислено е, че при обжалваем интерес 40 000лв, уважената част на иска и отхвърлената са в размер на по 20 000лв.; пред първата инстанция дружеството е направило разноски 4 356лв. (3 156лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 1 200лв. депозити за експертизи), и с оглед отхвърлената част на иска от въззивната инстанция, за първата му се дължат половината - 2 178лв. Редуциран е и размерът на дължимата от ответника за първоинстанционното производство държавна такса (чл.78,ал.6 ГПК) с оглед размера на уважената като краен резултат част от исковата претенция. Частната жалба е частично основателна. Претендираните от „Дженерали застраховане” АД пред въззивната инстанция разноски за първоинстанционното производство са с оглед изхода на спора пред апелативния съд и съобразно размера, до който въззивната му жалба е уважена. В тази хипотеза искането за присъждане на разноските, дължими на тази страна за първата инстанция, с оглед изхода на спора пред въззивната, поддържано и в молбата от 06.12.2022г., няма как да е преклудирано, тъй като е направено още с въззивната жалба и с оглед на постигане на положителен за нея резултат. При преценката си за размера на разноските за първоинстанционното производство, на които ответникът има право с оглед изхода на делото при обжалването му, въззивната инстанция обаче не е съобразила, че сумата 4 356 лв. са разноски, сторени за защитата на страната по предявения в размер на 50 000лв. иск, а същевременно тази страна не е правила искане по реда на чл.248 ГПК за присъждане на разноски за отхвърлената с първоинстанционното решение част от претенцията. Поради това, като база за определяне на разноските на ответника за първоинстанционното производство е релевантна не сумата 4 356лв., а сумата 3 484.80лв. ( 4/5 от сумата 4 356лв.). Изчислени спрямо 3 484.80лв., разноските за първа инстанция, дължими на застрахователя съобразно окончателния изход на спора, постигнат пред въззивната инстанция, възлизат на 1 742.40лв. ( 1/2 от 3 484.80лв.). Неоснователно е оплакването относно дадената от въззивния съд правна квалификация на молбата на ответното дружество от 06.12.2022г. Дължимата от ответника на основание чл.78,ал.6 ГПК такса е задължение към държавата и не може да е предмет на частна жалба на ищеца. По тези съображения следва обжалваното определение да бъде отменено в частта, с която частните жалбоподатели Д. А., Е. А. и С. А., в качеството им на наследници на М. А., са осъдени да заплатят на „Дженерали застраховане” АД разноски за първоинстанционното производство с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция за разликата над 1 742.40лв. В останалата част определението следва да бъде потвърдено. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.