Решение № 838 от 13.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2009 г.

Решение № 838 от 13.11.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 288/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд с определение № 473 от 8.05.2009 г. по настоящето гр. д. № 288/2009г е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд в гр. М. от 19.09.2008г по гр. д. № 213/2008г с което е оставено в сила решението на Районния съд в гр. М.. С това решение районният съд отхвърлил исковете, предявени от Т. И. Ц. срещу Кметството в село В. област Монтана, предявени на правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, и т. 2 КТ: за признаване за незаконно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, извършено със заповед № 1/18.10.2004г на кмета на село В., за нейната отмяна и за възстановяването на Т. И. Ц. на заеманата от преди уволнението длъжност " старши специалист" в кметство с. В.. Допустимостта на касационното обжалване е обоснована от разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд след проверка на посочените в касационната жалба основания за касиране на въззивното решение- допуснати нарушения на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила и като необосновано-прие следното: Оплакванията за неправилност на постановеното от Окръжния съд в гр. М. решение, са неоснователни. По делото е било безспорно, че ищцата-касационен жалбоподател е работела в кметство В. област Монтана по безсрочен трудов договор от 17.02.2000г заемайки длъжността "старши специалист". За времето от 2002г до 29.09.2004г била в отпуск по майчинство и за отглеждане на дете до навършване на 3 годишна възраст и след като подала молба за прекратяване на неплатеният й отпуск, на 18.10.2004г й била връчена заповед № 1 от същата дата за прекратяване трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Заповедта била мотивирана-"не притежава необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната работа". Според длъжностната характеристика изискванията за заемането на длъжността " старши специалист в кметство" са били: средно или висше икономическо образование-специалност "счетоводство или икономика" и минимум две години трудов стаж като счетоводител. Т. И. имала диплом за завършено средно специално образование със специалност "бизнес-администрация" и квалификация "икономист-организатор" Но не е имала специалност "счетоводство" и изискуемият трудов стаж от две години като счетоводител. Или, тя е можела да бъде назначена и да изпълнява тази длъжност при длъжностната характеристика от 2003г, приложена на л. 21 по гр. д. № 2338/2004 г. Но не е можела при повишените изисквания за заемане на същата длъжност, установени с длъжностната характеристика, утвърдена на 05.01.2004г и приложена на л. 46 по същото дело. Както законосъобразно е приел и Окръжният съд в гр. М. работодателят е можел едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ след като е имало промяна в изискванията за заеманата длъжност и тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор. Прекратяване трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предполага промяна на изискванията за образование и квалификация-така както е била формулирана и обжалваната заповед и не е било необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването. Съобразно изложените оплаквания решаващият съд е бил длъжен да мотивира заповедта за уволнение с повече съображения, за да може работникът да се защити адекватно пред съда. Това становище по принцип е вярно, но би имало значение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. А в случая прекратяването е по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и липсата на образование и квалификация са били ясно посочени. Цитираните и приложени към изложението, съпътстващо касационната жалба, решения се отнасят да прекратяване на трудово правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение": "Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед..."-Р № 448/30.06.1998г по гр.д. № 948/97г ВКС 3Г. О. "Императивната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е във функционална връзка с императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ....." Р № 729 от 27.07.2004г по гр.д. № 192/2002г ВКС 3Г. О. "Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна като чрез изискването за задължителното й съдържание се гарантира правото на работника да се защити пред съда при спор за законност на уволнението като посочи доказателства изключващи дисциплинарната му отговорност"-Р № 759 от 19.06.2008г по гр. д. № 2*: 2005г ВКС 3 Г. О. А в решението на Окръжния съд в гр. М. от 23.06.2005г по гр. д. № 387/2004г буквално е прието: "При уволнение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ-дисциплинарно за извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 1, т. 7, т. 6 и т. 10 КТ упражняването на субективното потестативно право на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на това основание предпоставя задължението му да отрази в заповедта за уволнение конкретните фактически и правни основания, мотивирали решението му да прекрати трудовия договор на това основание" Това означава, че Монтанския окръжен съд правилно е приложил правната норма и че неговото решение не противоречи на практиката на ВКС. В същия смисъл са решение № 1219/31.10.2003г по гр. д. № 3455/2001г ВКС 3-то гр. отд. /Съдебна практика 2003г стр. 161,подобно решение № 1627/2003г по гр. д. № 3072/2002г стр. 170/ Неговото решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Като правилно постановен съдебен акт то следва да остане в сила. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,