Определение № 15 от 21.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 1392/2018 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба на С. Д. Д., с която се иска изменение на решение №67 от 12.09.2019г. по т.д.№1392/2018г. на Върховен касационен съд, ТК, І т.о., в частта за разноските, като му бъде присъдено и адвокатско възнаграждение в размер на 3911,66 лева, заплатено от него за изготвяне на писмен отговор на насрещната касационна жалба на „Юробанк България” АД. Ответникът „Юробанк България” АД в писмения си отговор излага доводи за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното: Молбата за изменение на решението е подадена в срока по чл. 248 ал.1 от ГПК. С решение №67 от 12.09.2019г. по т.д.№1392/2018г. съставът на ВКС на РБ e отменил решение №5418 от 20.07.2017г. по гр.д. №14265/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Е въззивен състав, поправено с решение от 09.01.2018г. по същото дело, в частта, с която след частична отмяна на решение от 29.02.2016г., постановено по гр.д. №30194/2013г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, са отхвърлени предявените от С. Д. Д. искове, с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗПП, относно следните клаузи от договор за потребителски кредит HL 27899 от 18.10.2007г.: чл.6, ал.2 и ал.3, чл.22, ал.1 и чл.22, ал.2, както и искът с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за сумата 24 727,65 лева, представляваща недължимо платена поради валутна разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2013г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни, както и в частта, с която е отменено решение от 29.02.2016г. по гр.д. №30194/2013г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, за присъждане в полза на С. Д. Д. разноски за първата инстанция за разликата над 1300 лева до дължимия размер на 4783,45 лв.; както и в частта, с която в полза на „Юробанк България” АД са присъдени разноски за разликата над сумата 62,47 лв. до 300 лева – за първата инстанция и за разликата над сумата 166,18 лв. до 798 лева – за въззивната инстанция, като е прогласил за нищожни по иска на С. Д. Д. против „Юробанк България“ АД на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП клаузите на чл.6, ал.2 и ал.3, чл.22, ал.1 и чл.22, ал.2 от договор за потребителски кредит HL 27899, сключен на 18.10.2007г. между С. Д. Д. и „Юробанк България" АД. С решението „Юробанк България" АД, е осъдено да заплати на С. Д. Д. на основание чл.55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД, сумата 24 727,65 лева, представляваща недължимо платена за периода 15.07.2008г. - 15.07.2013г. сума по кредита поради валутна разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и допълнително 2293,45 лева разноски за въззивната инстанция, а също и 3709,45 лева разноски за касационното производство. Със същото решение е оставено в сила решение №5418 от 20.07.2017г. по гр.д. №14265/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Е въззивен състав, поправено с решение от 09.01.2018г. по същото дело, в останалата допусната до касационно обжалване част, в която след частична отмяна на решение от 29.02.2016г., постановено по гр.д. №30194/2013г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, са отхвърлени предявени от С. Д. Д. иск с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗПП, за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3 ал.1 от договор за потребителски кредит HL 27899 от 18.10.2007г., както и искът с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на разликата над сумата 24 727,65 лева до пълния предявен размер от 24 900 лева, недължимо платена поради валутна разлика между швейцарски франк и лева, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2013г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта, в която С. Д. Д. е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД разноски в размер на 62,47 лева за първата инстанция и за сумата 166,18 лева за въззивната инстанция; като е осъден С. Д. Д. да заплати на „Юробанк България" АД, разноски в размер на 220,46 лева – адвокатско възнаграждение за касационното производство. Разгледана по същество молбата е основателна. Видно от мотивите на поставеното по реда на чл.290 от ГПК решение по делото, настоящият състав на ВКС е приел за доказани направени от С. Д. в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3911,66 лева, като е посочил, че съобразно изхода на производството по всички искове му се дължат 3193,45 лева. При определянето на дължимия размер на разноските е взет предвид изхода на производството както по подадената от С. Д. касационна жалба, така и по касационната жалба на насрещната страна. В проведеното открито съдебно заседание по делото, пълномощниците на С. Д. са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, в който е посочено като уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3911,66 лева за изготвяне на касационна жалба и адвокатско възнаграждение в размер на 3911,66 лева, за изготвяне на писмен отговор и процесуално представителство по насрещната касационна жалба. Към подадения от С. Д. писмен отговор на касационната жалба на „Юробанк България“ АД е представен договор за правна защита и съдействие от 14.11.2017г., в който е удостоверено изплащането на сумата 3911,66 лева в брой за защита по насрещната касационна жалба. При определяне на размера на дължимите на С. Д. разноски тази сума не е взета предвид. Поради това са налице основания за изменение на решението в частта за разноските чрез съобразяване и на направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3911,66 лева за процесуалното представителство по жалбата на „Юробанк България“ АД. С оглед обстоятелството, че има заплатени отделни възнаграждения за защита по касационната жалба и по насрещната касационна жалба, дължимата част от възнаграждението, заплатено за касационната жалба следва да бъде определено не с оглед изхода на цялото производството, а с оглед на изхода на делото в обжалваната от С. Д. част. Тъй като касационната му жалба е срещу решението в частта по шест от общо единадесетте предявени при условията на обективно съединяване искове, а е приета за основателна за пет от тези искове, то дължимата част от това първоначално заплатено възнаграждение е 3259,71 лева, тоест надвишава размера от 3193,45 лева, определен в решението по чл.290 от ГПК. Заплатеното за защита по насрещната касационна жалба възнаграждение се дължи изцяло, тъй като по тази жалба не е допуснато касационно обжалване. Въпреки, че общият дължим размер на адвокатското възнаграждение заплатено за касационното производство възлиза на 7170,71 лева, не следва да бъде присъдена допълнително сумата 3977,26 лева, а сумата 3911,66 лева, тъй като съдът е ограничен до размера на поисканото в молбата по чл.248 от ГПК. Поради изложеното молбата по чл.248 от ГПК следва да бъде уважена изцяло, като на С. Д. Д. следва да бъдат присъдени допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3911,66 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,