Решение № 7534 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2026 г.

ВАСТрето отделение06.07.2026 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31764 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 5553 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК 130277958 да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на евровата равностойност на 200.00 лева или 102.26 (сто и две евро и двадесет и шест цента евро) евро. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК 130277958 и със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Цариградско шосе“ № 28, Изток Плаза, против решение № 31764 от 30.09.2025 г., постановено по адм. д. № 5553 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Релевира се оплакване за неговата неправилност на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, както и отмяната на оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на държавна такса и на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисия/ та) със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Представя писмени бележки. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, и иска оставянето в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът – А. И. Д. с адрес за кореспонденция в София, на [адрес], не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Явява се лично в съдебното заседание пред настоящия съд, в което оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаването на атакувания съдебен акт.

Ответниците – Т. С. П., С. Е. Г., Р. Л. А., Л. Д. А., В. Х. Н., Р. Д. С., Т. С. С., Е. Н. М., Л. Т. П., В. К. В., М. П. Й., Л. И. Ц., И. И. Ц., Д. Ц. М., Д. Й. Б., П. Т. Х., Д. В. С., Н. В. И., М. К. В., С. П. С., П. С. П., В. Г. И., Л. Х. Х., Ц. И. К. и Д. И. Д. с адреси за призоваване, съгласно Списък на призованите лица (л. 37-39 от касационното дело) не представят становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представляват от А. И. Д., който оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаването на обжалваното решение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против Решение № Ж-384 от 24.04.2025 г. на КЕВР и дружеството е осъдено да заплати на ответника 200.00 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.

Производството пред КЕВР е образувано по колективна жалба, вх. № Е-11X-00-197/18.09.2024 г. (л. 62-63 от първоинстанционното дело) на А. И. Д., Т. С. П., С. Е. Г., Р. Л. А., Л. Д. А., В. Х. Н., Р. Д. С., Т. С. С., Е. Н. М., Л. Т. П., В. К. В., М. П. Й., Л. И. Ц., И. И. Ц., Д. Ц. М., Д. Й. Б., П. Т. Х., Д. В. С., Н. В. И., М. К. В., С. П. С., П. С. П., В. Г. И., Л. Х. Х., Ц. И. К. и Д. И. Д., подадена против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с твърдения за лошо качество на предоставяната електрическа енергия в [населено място], Община Троян, Област Ловеч, изразяващо се в системни пикове и падове на напрежението и чести изключвания на електрозахранването.

Съдът е установил, от фактическа страна, че след образуване на производството по жалбата на физическите лица с имоти в [населено място], КЕВР изпратила тази жалба до електроразпределителното дружество по компетентност (писмо, изх. № Е-11X-00-197/27.09.2024 г. – л. 70 от първоинстанционното дело), като изискала представянето на становище и допълнителни документи – еднолинейна схема на електрозахранването на жалбоподателите (трафопост и подлежащите му мрежи ниско напрежение (НН), с нанесени дължини, сечения и рекордоманно отклонение и посочване на точката на присъединяване; копия на жалби и сигнали срещу лошото качество на доставяната електрическа енергия и изгорели електрически уреди, касаещи района, посочен в жалбата, за предходен двегодишен период, ведно с отговорите на дружеството; копия на протоколи от извършени измервания на качеството на доставяната електрическа енергия в района, посочен в жалбата, по искане на клиенти и/или по инициатива на дружеството за предходен двегодишен период; списък и доказателства за предвидени, предприети и изпълнени мерки за подобряване качеството на доставяната електрическа енергия на клиентите в района за предходен двегодишен период, свързани с предвидените или вложени средства по инвестиционни програми, без извършените дейности за текуща поддръжка на съоръженията.

Указано е в 14-дневен срок от получаване на писмото дружеството да извърши измерване на качеството на доставяната електрическа енергия в точката на измерване на част от жалбоподателите, определени от жалбоподателя Д., за период не по-кратък от седем денонощия, както и да бъдат изпратени на КЕВР резултатите от измерването.

От страна на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е депозирано становище с вх. № Е-11Х-00-197/07.10.2024 г., в което е посочено какви мероприятия дружеството е извършило за осигуряване на качествена и надеждна услуга на клиентите от [населено място] (л. 60, пак там), като са представени и указани с писмо, изх. № Е-11X-00-197/27.09.2024 г. по описа на КЕВР документи.

С писмо, вх. № Е-11Х-00-197/11.10.2024 г. електроразпределителното дружество е представило на Комисията Констативен протокол (КП) № ПЛ-399/09.10.2024 г. за измерване стойностите за захранващото напрежение (л. 58-59, пак там).

С писмо, вх. № Е-11Х-00-197/07.03.2025 г. (л. 51, пак там) „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е информирало Комисията, че е извършило допълнителни мероприятия по мрежа НН, включващи кастрене на клони и дървета в сервитутната зона на мрежата, монтаж на повторни заземители, преработка на мостови връзки, подмяна на електрическа връзка в табло НН с конзола мрежа НН в захранващия трафопост. Посочило е, че ще извърши анализ на необходимостта от действия за реконструкция и/или изграждане на нови съоръжения в населеното място и ще изпълни необходимите мероприятия в сроковете, установени в Правилата за управление на електроразпределителните мрежи (ПУЕРМ), Приложение към т. 1 на Решение П-6 от 18.06.2007 г. (обн. в ДВ, бр. 66 от 14.08.2007 г., изм., бр. 100 от 15.12.2017 г., в сила от 15.12.2017 г., бр. 62 от 05.08.2022 г., в сила от 05.08.2022 г.).

С Решение № Ж-384 от 24.04.2025 г., Комисията, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следните задължителни указания:

  1. В двуседмичен срок от получаване на решението да представи на Комисията план-график за подобряване на качеството на електрозахранването по отношение на напрежението на обектите на подалите жалбата лица, в [населено място], Община Троян, Област Ловеч, с посочени конкретни действия и срокове за тяхното изпълнение.
  1. Да постигне качество на електрическата енергия, отговарящо на определените в т. 3.2.1.3.2 на Методиката показатели, доставяна на обектите по т. 1 до:
  • 12 месеца след получаване на настоящото решение, ако предвидените в план-графика действия се извършват по Закона за устройство на територията (ЗУТ).
  • 6 месеца след получаване на решението във всички останали случаи.
  1. В седмодневен срок след изпълнение на указанията по т. 2, да представи на Комисията доказателства за извършеното, вкл. протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия и издадените по реда на ЗУТ разрешения.

В мотивите на решението е посочено, че в частта на жалбата за „честите изключвания“, Комисията няма компетентност да следи за техническото състояние на електроразпределителната мрежа и за спазване на изискванията на Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, респ. да изследва причините за големия брой изключвания. С оглед разпоредбата на чл. 75, ал. 1, т. 1 ЗЕ, жалбоподателите са уведомени, че следва да отнесат поставените въпроси, свързани с честотата на изключванията, в отделно искане до министъра на енергетиката за разглеждане по компетентност.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел допустимост, но неоснователност на подадената от електроразпределителното дружество жалба. Мотивирал се е, че Решение № Ж-384/24.04.2025 г. на КЕВР е издадено от компетентен по смисъла на ЗЕ орган, в изискуемата от този закон писмена форма, съдържа задължителните по АПК реквизити на индивидуален административен акт в писмена форма и при приемането му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Счел е, че същото съответства на приложимите материалноправни разпоредби. Приел е, че след като, при всички измервания, средните ефективни стойности на захранващото напрежение (за КП ПЛ-70/04.03.2025 г. – средните квадратични стойности) не отговарят на стандарта и е регистрирано отклонение на напрежението, дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на чл. 89, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Приел е като неоснователно възражението на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, че указаните от Комисията в спорния акт срокове са невъзможни за изпълнение, поради реалната възможност за възникване на обективни пречки, извън волята на дружеството. Обосновал се е, че КЕВР не е иззела правомощието на оператора на електроразпределителната мрежа да определи вида и обема на подходящите технически мероприятия, които да предприеме за подобряване на преносните способности на мрежата. Посочил е, че описаните в първоинстанционната жалба мерки, като изграждане на трафопост, с предхождащо инвестиционно проектиране, издаване разрешение за строеж, предприемане на стъпки във връзка с Подробен устройствен план (ПУП) е следвало да се посочат в план-графика по т. 1 от решението на Комисията като етапи и срокове на изпълнение и не могат да служат като основание за невъзможно изпълнение на задължителните указания на регулатора. Подчертал е, че, именно с оглед възможността да се наложи спазване на изискванията на ЗУТ, КЕВР е предвидила в своя акт два различни срока на изпълнение. Изложил е доводи, че дадените от Комисията по т. 2 указания са в съответствие с ПУЕРМ. Приел е, че не е налице реална причина, явяваща се пречка за дружеството да спази посочените в оспореното решение срокове. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на Решение № Ж-384 от 24.04.2025 г. на Комисията.

Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е правилно постановено. Не са налице релевираните от касационния жалбоподател основания за отмяната му.

Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил подробно и обективно фактическата обстановка по конкретния казус. Въз основа на правно релевантните факти и след като е обсъдил приложимата правна уредба, е формирал обосновани изводи, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция.

Правилно е приетото от съда, че спорното Решение № Ж-384/24.04.2025 г. на КЕВР е издадено от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1 ЗЕ орган, в рамките на очертаната му по чл. 10, ал. 1 от с.з. компетентност и при спазване на установените процесуални правила и на материалния закон. Актът на КЕВР е постановен след като са изяснени всички обстоятелства по колективната жалба, при изпълнение на изискването на чл. 35 и на чл. чл. 36, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката.

Няма спор между страните, че, към датата на издаване на оспорения пред първата инстанция индивидуален административен акт, качеството на доставяната електрическа енергия в точката на измерване на част от жалбоподателите, определени от А. Д., не отговаря на изискванията на Стандарт БДС ЕN 50160:2010. При всички проверки за изменение на захранващото напрежение, извършени от служители на сектор „Контрол на качеството“ при „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД през октомври 2024 г. и през март 2025 г., са регистрирани моментни флуктуации на напрежението от неустановен характер. Също така, от писмо, вх. № Е-11Х-00-197/07.03.2025 г. по описа на КЕВР (л. 51 от първоинстанционното дело) и приложените към него констативни протоколи е видно, че предприетите от дружеството действия за повишаване на качеството на предлаганата услуга, а именно – кастрене на единични клони и дървета в сервитутната зона на мрежата; монтаж на повторни заземители; преработка на мостови връзки; подмяна на електрическа връзка в табло НН с конзола мрежа НН в захранващия трафопост, не са довели до подобряване на показателите за качеството на доставяната електрическа енергия. По първоинстанционното дело липсват данни, че, към датата на издаване на спорното Решение № Ж-384/24.04.2025 г. на КЕВР, електроразпределителното дружество е уведомило Комисията, че е извършило заявения от него в писмо, вх. № Е-11Х-00-197/07.03.2025 г. по описа на КЕВР, „анализ за необходимостта от действия за реконструкция и/или изграждане на нови съоръжения в населеното място“.

Съгласно чл. 89, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ, операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да осигури за лицензионната територия, обхваната от електроразпределителната мрежа, непрекъснатост на електроснабдяването и качество на доставяната електрическа енергия, както и поддържане на електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните мрежи в съответствие с техническите изисквания.

Съобразно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗЕ, операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигуряват надеждно, безопасно и ефективно функциониране на съответната електроразпределителна мрежа. Тяхно е задължението и за предоставяне на равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество (чл. 113, ал. 1, т. 3 от с.з.).

По силата на чл. 74, ал. 1 и ал. 3 ПУЕРМ, при получаване на писмено искане от потребител за извършване на контрол на качеството на електрическата енергия, разпределителното предприятие е длъжно да започне проверка, като при установяване на отклонения от нормативните стойности на показателите – предприема мерки за подобряване на показателите, за което уведомява потребителите. Мерките за подобряване на характеристиките по чл. 74 се изпълняват в срок до една година (чл. 75 ПУЕРМ).

При тази фактическа и правна установеност, правилен е формираният от първоинстанционния съд извод за законосъобразност на дадените от КЕВР до електроразпределителното дружество със спорния административен акт задължителни указания. Същите, с оглед установеното отклонение от нормативните стойности на характеристиките на електрическата енергия в [населено място], са такива за предприемане на мерки за подобряване на показателите на доставяната електрическа енергия в този район и са дадени в рамките на закона по аргумент от разпоредбите на чл. 89, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ, чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗЕ, чл. 74, ал. 3 ПУЕРМ и чл. 75 ПУЕРМ.

Спазването от едноличното акционерно дружество на нормативните актове, отнасящи се до неговата дейност, е винаги обективен процес и не може да се основава на предположения или хипотези за бъдещето. Никой не може да черпи права от нежеланието за изпълнение или от неизпълнението на свои нормативни задължения, поради което преповторените от първоинстанционната в касационната жалба твърдения за възможна обективна невъзможност за изпълнение на спорния акт – било поради нормативно установени срокове, било поради евентуални административни препятствия – е несъстоятелно. Даденият от Комисията на дружеството в т. 2 от диспозитива на Решение № Ж-384/24.04.2025 г. 12-месечен срок е съобразен с възможността то да предприеме мерки за подобряване на показателите на доставяната електрическа енергия, които са обвързани с действия по ЗУТ, както и е съобразен с определения в чл. 75 ПУЕРМ едногодишен срок. Още повече, че съгласно чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР разполага с оперативна самостоятелност да определи срока за изпълнение на своето решение.

По изложените съображения, като е извел извод за законосъобразност на оспореното Решение № Ж-384 от 24.04.2025 г. на КЕВР, Административен съд – София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на евровата равностойност на 200.00 лв. или 102.26 евро.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

Цитирани разпоредби

21