Определение № 135 от 01.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3674/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. ХАД [населено място], чрез процесуалния му представител - адвокат А. К. от САК, срещу решение № 1605/21.07.2014 г. по в.т.д. № 4878/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТО, VІ състав. С решението, постановено по въззивна жалба на другата страна - П. СИКЕ. [населено място] против решение № 1298/19.07.2013 г. по т.д.№ 576/2011 г. по описа на Софийски градски съд в неговата отхвърлителна част, след отмяната му в обжалваната част, касаторът е осъден на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД да заплати сумите 42 000 лв. и 2 297.99 лв., представляващи сбор от дължими възнаграждения за периода м.ІІІ. - м.ІХ.2010 год. по договор от 10.02.2010 г. /за осъществяване на специализирано ПР-обслужване/ и обезщетение за забава върху тях от момента на изискуемостта им до предявяване на исковата молба в съда. Освен това, с решението е потвърдено и решението на СГС в неговата необжалвана част - с което касаторът е осъден да заплати дължимо за м. февруари 2010 г. по същия договор възнаграждение в размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на исковата молба, както и обезщетение за забава върху горната сума за времето от 01.03.2010 г. до 10.01.2011 г. в размер на 536 лв. Настоящият съдебен състав констатира, че при постановяване на въззивното решение вероятно е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК. Съдът нито е посочил, че е сезиран с втора жалба, нито е изложил мотиви във връзка с потвърждаване на решението на СГС в неговата осъдителна част за сумите 6 000 лв. и 536 лв. Следователно, налице е несъответствие между формирана и изразена воля на съда в обжалвания съдебен акт, което е от значение за обхвата на касационната проверка и допустимостта на подадената касационна жалба. Касае се за предварителен въпрос, който следва да бъде разрешен преди етапа на селектиране на касационните жалби. Предвид изложеното, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се върне на САС за провеждане на такова по реда на чл.247 ГПК с оглед отстраняване несъответствието между мотиви и диспозитив в обжалваното решение, след което отново да се изпрати на ВКС, ТК, за произнасяне по реда на чл.288 ГПК. Така мотивиран, съставът на ВКС, Търговска колегия, ІІ отделение