Решение № 6525 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1016/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. П. Р., чрез адв. С. Каров, АК - Бургас, против Решение № 10915 от 08.12.2025 г. по адм. д. № 1842/ 2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта над сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), в която е отхвърлен искът на И. П. Р. срещу Областна дирекция на МВР – Бургас (ОДМВР - Бургас) за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000.00 лв. (две хиляди лева), произтекли от отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0769-000023/ 08.01.2025 г. на полицейски инспектор към ОДМВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ – Бургас, състояща се в прекратяване регистрацията на ППС за срок от 8 месеца, считано от 07.01.2025 г., на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и е осъден ищецът да заплати разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска. Касаторът настоява, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че неправилно първата инстанция е приела претенцията за частично доказана, в резултат на което е отхвърлила иска над сумата от 500.00 лв. до пълния предявен размер от 2000.00 лв. Иска от ВАС да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго по същество на спора, с което да присъди сумата от 1500.00 лв. до пълния размер на иска. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът – Областна дирекция на МВР - Бургас, чрез гл. юрк. Димчева, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на И. П. Р., подадена чрез адв. Каров, АК - Бургас, против ОДМВР - Бургас, с която се претендира да бъде осъдена Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на ищеца сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените в периода от 07.01.2025 г., датата на която при извършената проверка и съставяне на АУАН № GA371330/ 07.01.2025 г. са свалени регистрационните табели на собствения на ищеца лек автомобил Фиат Браво с рег. № [рег. номер], като на база този АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000023/ 08.01.2025 г. за прекратяване регистрацията на автомобила за срок от 8 месеца, до датата на връщане на регистрационните табели, посочена от ищеца – 27.02.2025 г., неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на стрес, срам, неудобство и притеснение от действията на полицейските служители, напрежение и притеснения в рамките на два месеца от невъзможността да ползва автомобила си. Претендирана е и законната лихва върху главницата на обезщетението, считано от датата на издаване на Заповед № 7693-6/ 17.02.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Бургас за отмяна на ЗППАМ. От фактическа страна по делото е установено, че на 07.01.2025 г., в гр. Бургас, ищецът е управлявал собствения си лек автомобил „Фиат Браво" с рег. № [рег. номер], като при извършена проверка от контролни длъжностни лица на ОД на МВР - Бургас за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози с техническото средство Dreger DrugTest 5000 е отчетен положителен резултат за амфетамин. На водача е съставен АУАН, издаден е талон за медицинско изследване, като е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000023/ 08.01.2025 г. от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР - Бургас, с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. “б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на автомобила за срок от 8 месеца, считано от 07.01.2025 г., отнети са свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели с № [рег. номер]. Образувано е било ДП 434 ЗМ-19/ 2025 г. по описа на 02 РУ – Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което впоследствие е прекратено, тъй като съгласно резултата от извършената химическа/токсикологична експертиза на кръвната проба, взета от водача И. Р., не е установено наличие на наркотични вещества. Издадена е била Заповед рег. № 7693-6/ 17.02.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас, с която на основание чл. 99, т. 2 от АПК, във връзка с чл. 53 от ЗМВР издадената ЗППАМ № 25-0769-000023/ 08.01.2025 г. е отменена. Върху заповедта, с която е отменена ЗППАМ, е записано „27.02.2025 г., И. Р., подпис“. Като доказателство е приложена молба от 12.02.2025 г. до Началника на сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с която собственикът иска да му бъдат върнати регистрационните табели на автомобила, върнат на лицето още на 07.02.2025 г., видно от Протокол от същата дата, приемно-предавателен. В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства, от които е установено емоционалното, физическо и психическо здраве на ищеца след налагане на ЗППАМ и са потвърдени изложените в исковата и уточнителна молба факти и обстоятелства. Решаващият състав е приел, че в настоящия случай е налице административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000023/ 08.01.2025 г. на полицейски инспектор при сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР -Бургас, отменена със Заповед рег. № 7693-6/ 17.02.2025 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Бургас. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е извел, че в периода между отнемането на регистрационните табели и свидетелството за регистрация на МПС на 07.01.2025 г. до връщането на регистрационните табели на 27.02.2025 г. ищецът незаконосъобразно е бил лишен от правото на правоуправление на МПС, понесъл е натоварващи психически преживявания поради невъзможността да ползва автомобила си, вкл. за изпълнение на поет ангажимент към трето лице. Приел е за безспорно наличието на причинно-следствена връзка между така претърпените неимуществени вреди и отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради което е счел исковата претенция за доказана по основание. По отношение размера на претендираните вреди съдът е изложил, че съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при неимуществените вреди обезщетението се определя по справедливост, като за релевантни за обезщетението факти е взел предвид продължителността на периода на претърпяното неудобство и затруднение от личен характер, който е посочил, че е бил приблизително един месец и половина. Счел е, че не е установен особен интензитет на въздействието на мярката, отличаващ се от обичайно присъщото смущение и тревожност и при тези съображения е стигнал до извод, че справедливото и адекватно обезщетение с оглед причинените вреди е в размер на 500 лева и този размер съответства на характера и обема на причинените вреди, която сума е присъдил, ведно със законната лихва от датата на отмяна на заповедта - 17.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като в разликата до претендирания размер от 2000 лева е отхвърлил претенцията. По отношение датата, от която е прието да се начислява лихва върху главницата, от страна на ответника по иска няма подадена касационна жалба, поради което настоящият състав, с оглед принципа да не се влошава положението на касатора, не обсъжда тази дата и я приема, както е посочена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, що се касае до определения размер на обезщетение. Предявеният иск е с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Правилно съдът е приел, че в случая неимуществената вреда е пряка и непосредствена последица от отменената заповед, която безспорно е отменена поради нейната незаконосъобразност, макар съдът да не е обсъдил това обстоятелство. С отменителната заповед е прието, че следва да бъде отменена ЗППАМ, тъй като в кръвната проба на лицето не е установено наличие на наркотични вещества, т.е. не са били налице предпоставките за налагане на принудителната мярка, което налага извода, че актът, с който е наложена мярката, е незаконосъобразен. Необоснован е изводът на съда, че претендираният размер е завишен. Не е спорно по делото, че за период повече от месец и половина И. Р. е търпял вреди в резултат на незаконосъобразната заповед. Няма спор, че в резултат на констатираното нарушение, издаденият АУАН и съответно ЗППАМ е бил отнет автомобилът на ищеца, СУМПС и регистрационните табели. Образувано е било и досъдебно производство № 434 ЗМ-19/ 2025 г. по описа на Второ РУ – Бургас, прекратено след установяване отрицателен резултат от кръвната проба. Въпреки, че ЗППАМ е била отменена на 17.02.2025 г. със Заповед 7693-6 на Началника на сектор „Пътна полиция“ – Бургас, регистрационните табели са върнати едва на 27.02.2025 г., когато е уведомен за отменителната заповед ищецът. Тези обстоятелства са му създали притеснения, нерви, напрежение, които не са отчетени от първоинстанционния съд. По делото е разпитана св. С., предупредена за наказателната отговорност при неистинност на показанията ѝ. Съдът не е обсъдил задълбочено нейните показания, които са дадени в резултат на лични впечатления, наблюдения и споделяне от ищеца. Несъмнено, живееща на съпружески начала с бащата на ищеца, тя е имала най – преки впечатления от това как му се е отразил незаконният акт. Така нейните показания, че е бил съсипан, тъй като е бил лишен от възможността да помогне на жената, с която живее, още повече, че се е касаело за предстояща сърдечно – съдова операция, сочат на значителен интензитет на преживяното, с висока степен на тревожност, поради което именно свидетелката е възприела ищеца за съсипан. Очевидно и необходимостта да отказва поети поръчки във връзка с дейността, която е упражнявал, се е отразило негативно на психиката му. Неимуществените вреди нямат материален еквивалент за пострадалия, поради което законът постановява следващото се за тях обезщетение да се определи на принципа на справедливостта - чл. 52 ЗЗД, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент, но и не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност установяват истинността на заявеното от свидетелката, че събитията са довели до емоционален сътресение у ищеца, той бил съсипан. При преценката за размера на дължимото обезщетение следва да се има предвид, че периодът на преживените негативни емоции е повече от месец и половина, но интензитетът на засягане е значителен. Искът при тези доказателства в предявения размер е напълно обоснован и доказан, поради което следва да бъде уважен изцяло. Предвид характера на вредите, периодът, през който е бил нарушен обичайният житейски ритъм на И. Р., настоящият състав намира, че в случая претендираното обезщетение в размер от 2000.00 лв. или 1022.58 евро отговаря в голяма степен на изискванията на понятието „по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Като е приел обратното, съдът е постановил порочен акт, който е в противоречие със събраните доказателства и установената съдебна практика, поради което следва да бъде отменен в отхвърлителната му част и да бъде присъдена разликата до претендирания размер от 2000.00 лв./ 1022.58 евро или за сумата от 1500.00 лв./ 766.94 евро, както и да бъде отменен в частта, в която е осъден ищецът да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника, съответно да бъде присъдена сума до пълния дължим размер на адвокатско възнаграждение за първата инстанция. От страна на касационния жалбоподател е направено искане за присъждане на разноски за двете инстанции. По делото на Административен съд - Бургас е приложен договор за правна защита и съдействие с приложени разписки за заплатена на два пъти в брой сума от 600.00 лв. Заплатена е държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лв. Присъдени са разноски за първата инстанция от 128.00 лв., като съдът неправилно е изчислил съразмерно на присъденото обезщетение разноските, доколкото адвокатското възнаграждение е доказано в размер на 600.00 лв., а не на петстотин лева, а внесената за държавна такса сума от 10.00 лв. се присъжда изцяло, вкл. и при частично уважаване на иска. Така от присъдените разноски в размер на 128.00 лв., изчислени спрямо сума от 510.00 лв. по съразмерност, както е процедирал административният съд, следва да се извади сумата от 10.00 лв. и спрямо сумата от 118.00 лв. да се изчисли разликата, дължима за адвокатско възнаграждение за първата инстанция, с оглед на което следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение още в размер на 482.00 лв. или 246.44 евро за първата инстанция. По отношение на сторените пред ВАС разноски по делото е приложена разписка за заплатена държавна такса за касационно обжалване в размер на 5.00 лв./2.56 евро и договор за правна защита и съдействие с претендиран размер от 500.00 лв./ 255.64 евро. С оглед изхода на спора и поради това, че искът е изцяло уважен, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на И. П. Р., с оглед представените доказателства, следва да се присъди размер на заплатената от него държавна такса от 5.00 лв. за касационно обжалване или 2.56 евро, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255.64 евро. Предявеният размер на адвокатско възнаграждение е под минималния по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което възражението за прекомерност е неоснователно. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ на ответника не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,