Решение № 2084 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11517/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез юрк. Цаков като процесуален представител, срещу решение № 8873 от 17.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1494/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а евентуално - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – С. Е. О., чрез пълномощника си адв. Гаргова, в писмен отговор и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 227 от 26.06.2025 г. на председателя на Комисия за защита на потребителите, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. Е. О. за заеманата от нея длъжност директор на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“, с ранг III младши, считано от датата на връчване. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но не отговаря на съдържанието по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл, тъй като липсват фактически основания, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Посочва, че такива съображения не се откриват и в документите по административната преписка. Приема, че след като в административния акт въобще няма мотиви, е невъзможно да се обоснове налице ли са елементите от фактическия състав на разпоредбата, възприета от издателя му. Като се позовава на константната съдебна практика, достига до извод за липсата на данни по делото за изпълнение на предпоставките, визирани в посоченото в заповедта правно основание по чл.107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Излага съображения, че правомощията на органа по назначаването са упражнени превратно с оглед заобикаляне на законовите последици от отмяната на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служителя с влязло в сила съдебно решение и в нарушение на правото на незаконно уволненото лице да бъде възстановено на предишната заемана длъжност. В тази връзка приема, че актът е несъответен на целта на закона, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 5 АПК, в потвърждение на което е и фактът, че на една и съща дата е издадена заповед за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени от съда след обсъждане на събраните по делото доказателства. Изложени са доводи по възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от доказателствата по делото. Въз основа на тях са направени законосъобразни и обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че с влязло в сила решение № 8654 от 14.10.2024г., постановено по адм. дело № 1355/2024г. Административен съд - Пловдив отменя предходна заповед № 388 от 31.05.2024 г., издадена от касатора за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на С. Е. О. - с ранг III младши, директор на регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите. След подадено от нея заявление същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност със заповед № 226 от 26.06.2025 г. На същата дата е издадена оспорената в първоинстанционното производство заповед за прекратяване на служебното правоотношение на настоящия ответник в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Законосъобразно е преценено от съда, че административният акт не съдържа никакви фактически обстоятелства, които да попадат в обхвата на посоченото в него правно основание. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването има право да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите на чл. 103, ал. 1, т. 3 (поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на ТЕЛК). Според разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДСл, служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Правилото, въведено с изр. второ на цитираната разпоредба е императивно и изисква в случаите на прекратяване на служебното правоотношение без предизвестие от органа по назначаване поради обективна невъзможност, същият да изложи в акта си фактическите обстоятелства, които в конкретния случай имат за последица невъзможност от обективен характер, служителят да не може да изпълнява служебните си задължения, непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля. Именно в това се изразяват визираните от първоинстанционния съд три кумулативни предпоставки, чието наличие е нужно, за да се приеме осъществяване на фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл и да се изведе извод за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В тази насока е и трайната практика на Върховния административен съд. Видно от съдържанието на оспорената пред първата инстанция заповед същата е лаконична и съдържа единствено правното основание. В мотивната й част не са включени каквито и да са конкретни фактически основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Такива не могат да се извлекат и от данните, съдържащи се в административната преписка, както правилно приема съдът. В тази връзка настоящият състав споделя направения извод, че оспорената заповед е немотивирана. Неизпълнението от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ЗДСл съставлява основание за отмяната й поради неспазване на установената в специалния закон форма. При този формален порок заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата, на която се позовава органът по назначаването изисква промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по служебното правоотношение и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. В случая по делото не са установени факти, обосноваващи промяна на обстоятелствата и възникнала във връзка с това обективна невъзможност за изпълнение на служебните правомощия от служителката О., поради което не са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото в заповедта правно основание. Според касатора обстоятелството, че служителката не е заемала длъжността директор от 2024 г., когато е прекратено служебното й правоотношение с предходна заповед, до момента не доказва, че същата покрива изискванията за тази длъжност, което я поставя в обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Аргументи в тази насока не са изложени в оспорената заповед, нито се съдържат в административната преписка. Не се установява, че служителката не отговаря на въведените с длъжностната характеристика изисквания за изпълнение на длъжността, още повече, че същата е възстановена на същата длъжност в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Липсват и данни за предвидени нови изисквания за длъжността, които да не се покриват от нея. Възражението на касатора за незаконосъобразност на решението, тъй като оспорената заповед е постановена при условията на оперативна самостоятелност, е неоснователно. Административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, също подлежат на съдебен контрол за законосъобразност съгласно чл. 169 АПК, на основанията по чл. 146 АПК. Противно на доводите, наведени в писмената защита на касатора, разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията (ЗА) в случая е неприложима. Възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител, какъвто е настоящия ответник, при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон, се уреждат в ЗДСл. Актът за назначаване на лицата, изброени в чл. 19а ЗА (сред които служителката не попада) не е административен, а договорен, тъй като правоотношението има трудовоправен характер. В случая С. О. е назначена по реда на ЗДСл и след като възникналото правоотношение е служебно, то за неговото прекратяване е приложим именно този закон. В този смисъл прилагането на разпоредбата на чл. 19а, ал. 2 ЗА по аналогия е недопустимо, съответно преценката на органа по назначаване при възприетото от него правно основание по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл не е по целесъобразност. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен и в съответствие с доказателствата по делото. В случая не е установена обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява служебните си задължения, поради което административният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Настоящият състав споделя извода на съда и за наличие на основанието по чл. 149, т. 5 АПК за отмяна на оспорената заповед поради постановяването й в несъответствие с целта на закона. В случая служителката е възстановена на заеманата преди уволнението й с предходна заповед длъжност, като влязлото в сила съдебно решение е изпълнено само формално, доколкото в същия ден, т. е. веднага служебното правоотношение отново е прекратено без да са изпълнени предпоставките на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът изпълнява задължението си по чл. 168 АПК, като извършва проверка на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл. 146 АПК. Доказателствата по делото са преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при правилно разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните. Не са налице сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, Комисията за защита на потребителите следва да бъде осъдена да заплати на С. Е. О. направените за касационната инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 1200 лева или 613,55 евро съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение