Определение № 2069 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 431/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Е. срещу въззивно решение № 400/08.11.2024 г. по в. т. д. № 96/2022 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 260266/15.07.2021 г. на Окръжен съд Пловдив за осъждане на касаторката да заплати в полза на „Юробанк България“ АД сума в размер 55 113, 13 швейцарски франка с левова равностойност 1, 173800 лв. за швейцарски франк към датата на усвояване на кредита 17.05.2008 г. от 64 715, 27 лв., съставляваща част от общо дължима главница за периода от 17.01.2015 г. до 07.01.2020 г. по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот № НL 29019/11.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020 г. до окончателното й заплащане. В жалбата се заявяват основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се твърдения, че в производството пред въззивната инстанция ищецът е прехвърлил вземането си срещу Д. Е. на „Колект БГ“ ЕАД, което дружество според жалбоподателката няма вземане срещу нея, произтичащо от евентуалната нищожност на договора за кредит, което е в размер на чистата главница. Делото продължава своя ход между първоначалните страни. С молба вх. № 554/12.01.2026 г. се прави искане за спиране на производството до произнасяне на СЕС по образувано дело С-609/25 г. с предмет преюдициално запитване по въпросите: „Член 10, § 2, б. „ж“, чл. 23 от Директива 2008/481 и т. 2 от решение на СЕС по дело С-714/22 следва ли да се тълкуват в смисъл, че при цедиране на вземанията по обявен в последствие за изцяло нищожен договор за потребителски кредит поради това, че не е посочен годишен процент на разходите, в полза на цесионера се прехвърля и вземането за връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница без това изрично да е посочено в договора за цесия?“; „Допуска ли чл. 23 от Директива 2008/48 при промяна на страните в правоотношение, основано на договор за потребителски кредит въведените в националното законодателство санкции в изпълнение на посочената директива да се прилагат и по отношение на следващите кредитори/длъжници по това правоотношение?“. При извършена от състава проверка се установява, че действително по отправеното от Районен съд Бургас питане е образувано дело С-609/2025 г., но по него е постановено определение на 29.06.2026 г., с което производството е прекратено поради оттегляне на иска пред запитващата юрисдикция. Ето защо, спиране на производството по настоящото дело по искането на касатора не може да бъде допуснато. Отделно от изложеното, в касационната жалба е заявено твърдение за недължимост на договорна и законна лихви върху вземането, доколкото банката не е поканила Е. да върне отпуснатата сума, като платена без основание по нищожен договор. На състава е служебно известно образуваното пред СЕС дело С-641/25 г. по отправено преюдициално запитване относно правото на търговеца да иска от потребителя лихва за забава при обявяване на договор за кредит за недействителен, включително за период преди деня на влизане в сила на решението, с което договорът се обявява за недействителен. Поставеният въпрос в преюдициалното запитване е от значение за изхода на настоящото производство, поради което на основание чл. 631, вр. с чл. 633 ГПК производството следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС по дело № С-641/25 г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение