Определение № 50236 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 668/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Депозирана е частна жалба, в която има искане за отмяна или за изменение на постановеното от настоящия състав определение №119 от 17.03.2022г ,с което молба вх. № 261732/20.09.2021 г. на П. Ц. Т. ,поправена с молба вх№261888 от 12.11.2021г изготвена от назначената по реда на ЗПрП адв. Ст.М. е оставена без разглеждане на основание чл. 307, ал.1 ГПК - в частта за разноските .“Частната жалба„ е подадена от адв Ст.М. като назначен представител на молителя П. Ц. Т., като по искането за изменение на определението в частта за разноските, следва да се произнесе настоящият състав, постановил определението. Молбата е постъпила в срок ,по същество е неоснователна. В производство по отмяна на влезли в сила решения и в случай ,че молбата не се допуска до разглеждане съгласно чл. 307 ал.1 ГПК, при извършени и своевременно поискани от ответната страна разноски, съдът следва да ги присъди на основание чл. 78, ал.4 ГПК.Ответникът по молбата за отмяна е установил разноски за адвокатска защита при депозирането на отговор в размер на 300 лв, присъдени с определение №119 от 17.03.2022г. Основание по чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение,присъдено в този размер, също не е налице .Възнаграждението е в размер на минималното по Наредба №1/2004г на ВАдвС ,,като изтъкнатият §1 от ДР на същата не обосновава определяне по аналогия по- ниско минимално възнаграждение, като предвиденото в чл.11 НМРАВ ,тъй като не се касае за производство по частна жалба. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на III–то г.о.,