Определение № 60279 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. Б.-М., подадена чрез адв. М. А., срещу решение № 539/22.10.2020 г. по в.гр.д. № 262/2020 г. на Апелативен съд – Бургас. С него е обезсилено решение № 90/30.04.2020 г. по т.д.№293/2019г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е оставено без уважение възражението на М. И. Б.-М. за прихващане с нейно насрещно вземане против „Банка ДСК“ АД в размер на 50 000 лв. и производството е прекратено в тази част. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е прието за установено, че ответницата дължи на „Банка ДСК“ АД подробно посочени суми съгласно договор за жилищен и ипотечен кредит и допълнително споразумение към него, както и в частта, с която е отхвърлен искът за установяване дължимостта на договорна лихва за периода 08.12.2016 г. – 07.12.2017 г. над уважения размер от 6598,54 лв. до претендирания от 16 070,51 лв. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от ответницата, за което е прието, че е действала като поръчител по договора за кредит са поставени въпроси, между които и следните: главното задължение по смисъла на чл. 147, ал. 1 ЗЗД следва ли да се разбира като дълга в целия му обем и срок, без значение че са уговорени отделни, изискуеми в различни моменти – ежемесечно, погасителни вноски; дали се запазват правата на кредитора срещу поръчителя за претендиране на вноски с настъпил падеж, ако кредиторът не е предявил против длъжника иск за отделните вноски в шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД от настъпването падежа на всяка вноска; дали се запазват правата на кредитора срещу поръчителя за целия уговорен срок на договора за кредит въпреки бездействието му; погасяват ли се правата на кредитора по чл. 147 ЗЗД спрямо поръчителя за изплащане на отделните погасителни вноски с настъпил падеж за период от шест месеца преди подаването на заявление в заповедното производство. В тази връзка от касаторката е направено искане за спиране на настоящото производство във връзка с висящо производство по т.дело №5/2019год. на ОСГТК на ВКС поради противоречива съдебна практика. Отговорът на поставените по-горе въпроси от касаторката е обусловен от разрешението на въпроса, предмет на образуваното тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?“. Поради това производството по делото следва да бъде спряно по аргумент от чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд,