Решение № 1113 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2025 г.

Образувано е по искане на Д. Г. Н., от [населено място], община Съединение, област Пловдив, ул. "Димитър Дяков" № 9, чрез процесуален представител адв. Т. Аврамов от АК - Пловдив, за отмяна на влязло в сила Решение № 4604/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 648/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № GPAM-1299580 от 19.03.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор "Пътна полиция", ОДМВР Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест", до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Искателят поддържа, че са налице основания за отмяна на съдебното решение по чл. 239, т. 1 АПК. Позовава се на Решение № 9872/10.11.2025 г. по адм. дело № 649/2025 г. на АС - Пловдив, 3 състав, Съдебно-химикотоксилогична експертиза с рег. № И-9639/08.10.2025 г.; Постановление № 3422/20.10.2025 г. на РП - Пловдив; Заповед № GPAM - 1299581 от 19.03.2025 г. и Протокол от 11.09.2025 г. по адм. дело № 649/2025 г. на АС - Пловдив, 3 състав, като твърди, че това са нови писмени доказателства и нови обстоятелства от съществено значение за делото. Направено е искане за отмяна на решението на АС - Пловдив и връщане на делото на надлежния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира се и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Пловдив, не ангажира становище по искането. За да се произнесе по искането за отмяна, Върховният административен съд, Седмо отделение, взе предвид следното С Решение № 4604/20.05.2025 г. по адм. дело № 648/2025 г., предмет на искането за отмяна, АС - Пловдив, е отхвърлил жалбата срещу Заповед № GPAM-1299580 от 19.03.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор "Пътна полиция", ОДМВР Пловдив, с която по отношение на Д. Г. Н. е приложена ПАМ по чл.171, т. 1, б."б" ЗДвП – "Временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест", до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на решението на АС - Пловдив е посочено от фактическа страна, че на 18.03.2025 г., в 23:44 часа, в град Пловдив, на бул. "Марица" срещу № 106, с посока на движение бул. "Копривщица", жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил марка "Мерцедес Е 320", с регистрационен № [рег. номер], след употреба на наркотични вещества, доказана с техническо средство Дрегер DrugTest 5000, като касетата е отчела положителен резултат на амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване № 283462 и водачът е бил съпроводен до УМБАЛ "Св. Георги" за извършване на такова. Жалбоподателят е дал биологични проби за изследване, видно от листа за преглед и протокола за медицинско изследване в 00:40 часа на 19.03.2025 г. Към датата на приключване на устните състезания по делото не е имало данни какъв е резултатът от медицинското изследване. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, решаващият съд е приел за доказана верността на констатацията на контролния орган за положителен резултат от теста за наркотици на жалбоподателя и оттам - за установен правнорелевантният факт на управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Решението е влязло в законна сила на 20.05.2025 г., като няма данни кога искателят е уведомен за постановлението от 20.10.2025 г. на прокурор при РП - Пловдив за прекратяване на образуваното наказателно производство, но наличието на този документ е коментирано за първи път в мотивите на решението от 10.11.2025 г. по адм. дело № 649/2025 г. на АС - Пловдив. Като прецени изложеното по-горе и искането за отмяна, съобразно посоченото в него основание, Върховният административен съд, Седмо отделение, констатира следното: Искането на посоченото основание е допустимо, като е подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК, в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) съдебното решение не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване – 20.05.2025 г., а искането е подадено на 03.12.2025 г. Разгледано по същество, искането е основателно. По правната си същност отмяната на порочни влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нормата визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква доказателствата да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Следователно същите следва не само да не са били приобщени във фактическия материал, но и да не са новосъздадени, т.е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Тези факти по предпоставка са извънпроцесуални и са относими към спорното материално право. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, т.к. заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая искателят обоснова претенцията си с резултат от изследване на дадена кръвна проба за установяване към датата на издаване на ЗППАМ дали е употребявал наркотични вещества или техни аналози, който е подробно описан в Постановление от 20.10.2025 г. на Районна прокуратура - Пловдив по ДП № 121/2025 г. за прекратяване на наказателно производство, водено срещу него за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това че на 18.03.2025 г. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. В мотивите на постановлението е посочено, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление, като този извод е основан на заключение по назначена химико-токсикологична (токсикохимична) експертиза, изготвена от ВМА, гр. София. Съгласно това заключение, в представената за изследване биологична проба (кръвна проба), взета от Д. Г. Н. на 19.03.2025 г. в 00,40 ч. не е установено наличие на наркотични вещества. Въз основа на тези доказателства с Решение № 9872/10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 649/2025 г. по описа на АС - Пловдив е отменена Заповед № GPAM-1299581 от 19.03.2025 г. на същия издател за прилагане на ПАМ "Прекратяване регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС и е употребил наркотични вещества или техни аналози", за срок от 6 месеца. Фактическо основание за прилагане на двете ПАМ е именно фактът на употребата на наркотични вещества и техните аналози, която може да повлияе на водача при управлението на моторно превозно средство. Съдебното решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 20.05.2024 г. След влизането му в сила е налично ново доказателство, което е от съществено значение за делото и установява обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, поради това че експертизата и постановлението са изготвени след като делото е било решено с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. Обстоятелство е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение и при обсъждането му би могло да обоснове различен правен резултат. Изложеното налага отмяна на влязлото в сила съдебно Решение № 4604/20.05.2025 г., постановено по адм. дело № 648/2025 г. по описа на АС - Пловдив като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Заповед № GPAM-1299580 от 19.03.2025 г. на младши автоконтрольор към сектор "Пътна полиция", ОДМВР Пловдив. По аргумент от т. 4 на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2, изр. 1-во АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение