Определение № 4514 от 30.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по молба с вх. № 3459 от 05.03.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция на приходите (НАП), подадена чрез юрк. И. Кирова, за допълване на Решение № 2050/28.02.2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), Първо отделение, постановено по административно дело № 6537/2024 г., в частта му за разноските. Иска се допълване на решението в частта му за разноските като се присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1128,33 лв. за касационната инстанция. Ответникът по молбата – Д. С. Б. – в писмено становище, чрез пълномощника си адв. Димитрова излага доводи за неоснователност на молбата. Настоящият съдебен състав от Първо отделение на ВАС, намира молбата на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП за допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна по делото. Разгледана по същество, молбата е основателна, поради следните съображения: С Решение № 2050/28.02.2025 г. на ВАС, Първо отделение, постановено по административно дело № 6537/2024 г. е оставил в сила решение № 1340 от 16.04.2024 г., постановено по адм.д. № 103/2024 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Претенцията за присъждане на разноски е направена своевременно от процесуалния представител на директора на Дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП в съдебно заседание от 05.02.2025 г. пред касационната инстанция преди даване ход на делото по същество, но без конкретизиране на размера. Представител на ответника не се е явил в това съдебно заседание. С решението си касационният състав не се е произнесъл по така заявеното искане за разноски по административно дело № 6537/2024 г., поради което искането за допълването му е основателно. В писмения отговор, Б. прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение до размера на 100 лева ,съгласно чл. 24 от НЗПП. С оглед на изложеното, на молителя следва да се присъди сумата в размер на 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение. Предвид на изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, Върховният административен съд в състав на Първо отделение