Определение № 49 от 02.05.2017 г. на ВКС по н. д. № 349/2017 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 44, ал. 1 НПК по повод определение от 20.03.2017 г. Районния съд–гр. Разлог по н. а. х. д. № 152/2017 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е дал становище, че компетентен да се произнесе е Благоевградският районен съд, в чиито район е допуснато нарушение чрез бездействие. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 1426 от 20.02.2017 г. по н. а. х. д. № 2162/2016 г. Благоевградският районен съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по компетентност на Районния съд–гр. Разлог с мотиви, че задължението за деклариране по ЗКПО е следвало да се изпълни в офиса на ТД на НАП–гр. Разлог. С определение от 20.03.2017 г. по н. а. х. д. № 152/2017 г. Районният съд–гр. Разлог е приел за основателно възражението за подсъдност, приемайки че не е компетентен, затова е прекратил производството и е повдигнал спора за подсъдност по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. Разглеждайки повдигнатия спор между съдилищата, Върховият касационен намира, че териториално компетентният съд е Благоевградският районен съд. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в ТД на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице. В конкретния случай мястото на нарушението, изразило се в бездействие (неподаване в законния срок на годишната данъчна декларация за 2015 г.), е ТД на НАП, офис Благоевград, където [фирма] е регистрирано като данъчно задължено лице. Доколкото мястото на дължимото действие, определя териториално компетентния съд при бездействие, делото следва да бъде разгледано от Благоевградския районен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК