Решение № 8141 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5716/2015 г.

Решение № 8141 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5716/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - В. Т. при ЦУ на НАП срещу Решение № 130/3.04.2015 г., постановено по адм. дело № 723/2014 г. по описа на Административен съд - В. Т., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 111400689/11.06.2014 г., потвърден с Решение № 347/01.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", относно установен данък за 2010 г. и 2011 г. (неправилно посочен за 2007 г. в диспозитива на атакуваното решение) по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне в размера над 15 320,47 лева и съответната лихва в размера над 3 599,98 лева, както и в частта на определените задължения за ЗОВ и съответните лихви за 2010 г. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. В. В. от гр. Т., не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, второ отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима. По същество тя е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - В. Т. е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 111400689/11.06.2014 г., потвърден с Решение № 347/1.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", с който на В. В. В. по реда на чл. 122 от ДОПК са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 29 441,46 лв. за 2010 г. и 2011 г. и лихви в размер на 7 644,98 лв.; вноски за ДОО в размер на 1 082,50 лв. и лихви - 586,54 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 492,05 лв. и лихви - 266,34 лв., както и вноски за 30 в размер на 787,27 лв. и лихви - 272,39 лв. Ревизиращият орган е установил обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. При изготвения паричен поток от ревизиращия орган е установено превишаване на разходите над приходите както следва: за 2009 г. в размер на 1 213,20 лв., която сума е приета за несъществена и на жалбоподателя не са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ и за осигурителни вноски за ДОО, 30 и ДЗПО-УПФ от самоосигуряващи се лица. За 2010 г. е установено превишение на разходите над доходите съответно в размер на 127 272,18 лв., а за 2011 г. е установено превишение на разходите над доходите съответно в размер на 169 504,23 лв. Сумите са квалифицирани като доход с недоказан произход. След анализ на всички събрани доказателства и изследване на ресурсите за извършване на разходите от страна на лицето приходните органи са установили, че то не е имало декларирани и получени доходи в размери, които да покриват направените разходи. Органът по приходите е приел, че е налице основание чл. 124а от ДОПК и е определил задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) в качеството му на самоосигуряващо се лице върху посочения доход за 2010 г. За 2011 г. такива за внасяне не са определени, предвид декларирането и внасянето им върху максималния осигурителен доход. Съдът е приел, че са налице предпоставките за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122-124 ДОПК при наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Изложени са правни мотиви за неправилно определяне на данъчните основи за облагане за целия ревизиран период, тъй като данъкът следвало да се определи за календарна година, а извършената при ревизията съпоставка по отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди и определяне на данъчна основа на месечни периоди е в нарушение на чл. 48 ЗДДФЛ. Съдът при обстойния преглед на ангажираните доказателства е приел, че е налице различна фактическа обстановка спрямо тази приета в хода на ревизията. При съобразяване и със заключението по назначената и приета без оспорване съдебно-икономическа експертиза (СИЕ) и в частност с вариант № 2 от последната, съдът е приел, че за 2009 г. не се установява превишение на разходите над доходите, а е налице крайно положително салдо в размер на 50 219,62 лв. Прието е от съда, че в приходната част на изготвения паричен поток за 2009 г. следва да бъде включена сума в размер на 49 000 лв. получена от Ц. С. (съпруг на сестрата на РЛ), предвид доказаната разполагаемост и възможност сем. С. да дадат посочената. Относно 2010 г. и 2011 г. съдът е взел предвид безспорните доказателства - писмени по преписката и свидетелски показания, досежно преведени суми от сестрата и зетя на ревизираното и е приел, както бе посочено за 2009 г., че сумите в общ размер от 93 000 лв. следва също да дадат отражение в приходната част на паричния поток на лицето за 2010 г. съответно за 2011 г. В резултат на което за 2010 г., при съобразяване наличието на начално салдо за периода и горепосочените суми по разписки от сестрата на жалбоподателя (48 000,00 лв.), съдът установява наличие на превишение на разходите над доходите на ревизираното лице в размер на 28 368,83 лв. За 2011 г., аналогично на посоченото за 2010 г., съдът приема за установено наличие на превишение на разходите над доходите за периода на годишна база в размер на 124 835,90 лв. Така мотивиран съдът е определил дължимите данъци за 2010 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ възлиза на 2 836,88 лева и съответните лихви в размер на 905,48 лв. и за 2011 г. в размер на 12 483,59 лв. и лихви 2 694,50 лв. Досежно определените задължителни осигурителни вноски за 2010 г. съдът, позовавайки се на съдебната практика на Върховен административен съд, е намерил, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е в сила от 15.02.2011 г., при липса на преходна разпоредба, която да придава изрично обратно действие на материалноправната норма е недопустимо и във вреда на ДЗЛ да се определя основа по реда на чл. 124а, вр. чл. 122, ал. 2 от ДОПК за посочените периоди. Ето защо съдът е отменил РА относно установен данък за 2010 г. и 2011 г. по чл. 48 от ЗДДФЛ за довнасяне в размера над 15 320,47 лева и съответната лихва в размера над 3 599,98 лева и досежно определени по реда на чл. 124а от ДОПК задължения за ЗОВ за 2010 г. и съответните лихви. В останалата част жалбата В. е отхвърлена като неоснователна. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорен пред настоящата инстанция е останал въпросът досежно базата за определяне на данъчната основа, превежданите суми от сем. Славови и определените като дължими ЗОВ за 2010 г. Правилни и съобразени с константната практика на ВАС са правните изводи на административния съд за определяне на данъчната основа на годишна база. Независимо, че ревизията е по реда на чл. 122 от ДОПК, при формиране на данъчната основа за облагане следва да бъдат изпълнени изискванията на материалния закон, който предвижда с данък върху дохода да се облага годишният доход. Основата за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК следва да се определи като се установят общо получените парични средства за годината, общо разходваните парични средства за същия период и само превишението на разхода над прихода може да се приеме като основа за облагане по реда на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Определящо е крайното годишно салдо за всяка една от процесните години, което правилно е съобразено от първоинстанционния съд при изчисленията на данъчните задължения на лицето. Неоснователни са оплакванията на касатора в тази връзка. Правилен е подходът на административния съд да изчисли задължението на годишна база. Използваните от съда данни са взети изцяло от посочените от приходните органи в таблицата на паричния поток за всяка една от годините. Правилно е възприятието на съда, че при изчисление на годишна база недостиг за 2009 г. не е налице, а приходите над разходите са в размер на 50 219,62 лв., в резултат, на което правилно съдът е приел, че така определената сума следа да бъде съобразена като начално салдо към 1.01.2010 г. Правилно към посочените приходи съдът е счел, че следва да бъдат прибавени в приходната част на паричните потоци както за 2009 г. така и за 2010 г., респ. 2011 г. сумите представляващи получени средства в брой по предварителен договор от 2.02.2009 г. обективирани в разписки. Съдът е приел същите като автентични, които при съпоставка с останалите писмени доказателства за наличието и съхранението на посочените средства, за предаването им на В., както и от свидетелските показания на сестрата на РЛ, са счетени за доказателство, което оборва констатацията на органа по приходите. Според писмените доказателства и обясненията на сестрата на В., парите са нейни и на съпруга й, представляващи спестявания от работни заплати, получени дарения от родители, средства от получен договор за банков кредит и изплатено обезщетение от ЗПАД "Булстрад". Неоснователни са доводите на касатора, че РЛ е възразило единствено, че за 2009 г. не са включени 49 000 лв. в приходната му част, а не и за другите две процесни години. С ангажирането на доказателства в тази връзка, както по отношение на паричните средства получени от сем. Славови през 2009 г., така и за тези през 2010 г. и 2011 г., РЛ се домогва да докаже действителното им получаване през годините. Предвид което правилно съдът е приел, че с ангажирането на множеството доказателства В. е съумял да установи действителната фактическа обстановка и да опровергае изводите на приходната администрация. В производството по обжалване на РА, при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. В доказателствена тежест на ревизирания е да обори презумпцията, а в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог. Предвид гореизложеното, изводите на органите по приходите в тази насока са оборени, поради което правилно е позоваването на съда на вариант № 2 от заключението на СИЕ, с изключение на даренията от родителите на В. Предвид липсата на касационна жалба досежно даренията от родителите, както и в останалата отхвърлителна част на решението, настоящата инстанция не дължи произнасяне. Касационният състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което е дължимо оставяне на решението в посочената част в сила. По отношение на осигурителните вноски съдът е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и предвид липсата на придадено обратно действие, не може да служи като основание за определяне на ЗОВ по реда на чл. 122 за осигурителен период преди влизането й в сила, считано от 15.02.2011 г., без да й е придадено обратно действие. В идентичен смисъл е тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСС от I и II колегии на ВАС, съгласно което: "Разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК - ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.". По изложените съображения касационната жалба на ДД "ОДОП" гр. В. Търново е неоснователна и в частта за отменените задължителни осигурителни и здравноосигурителни вноски и решението следва да бъде оставено в сила като правилно, По изложените съображения ответникът има право на присъждане на разноски, но същият не е заявил искане в тази насока. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,