Определение № 747 от 27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 711/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на [фирма] против определение № 116 / 29.08.2012 год. на Търговищки окръжен съд, постановено по ч.гр.д.№ 96 / 2012 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на същото дружество против разпореждане № 65 / 07.01.2011 год. по гр.д.№ 2248 / 2010 год. на Търговищки районен съд за издаване на изпълнителен лист, на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение № 1261 / 03.12.2010 год. по същото дело. Заповедта, респ. изпълнителният лист, са издадени за сумите от 3 518,97 лв. главница и 578,43 лв. мораторна лихва / вземания по договор за търговска продажба / и разноски по заповедното производство, по заявление на Едноличен търговец „ Т. – П. Б. „, на основание чл.410 ал.1 т. 1 ГПК. Жалбоподателят оспорва правилността на определението, което намира несъобразено с обективираната върху самата частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, дата на пощенското клеймо за подаване по пощата - 04.06.2012 год., спрямо която срокът се явява спазен. Ответната страна - Едноличен търговец „ Т. – П. Б. „ не е взела становище по частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо търговско отделение констатира, че атакуваното определение е от категорията на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.1 т.2 вр. с чл. 275 ал. 2 вр. с чл. 262 ал.3 ГПК. Касационната частна жалба е подадена от надлежна страна и при спазен преклузивен срок по чл.275 ал.1 ГПК. За да се произнесе настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС съобрази следното: Издадената заповед за изпълнение на парично вземане е връчена, съгласно чл.411 ал.3 от ГПК, на представляващия [фирма] - управител Р.М. - на 21.12.2010 год., с повторно съобщение, след връщане на предходно от адреса по седалището на дружеството, на който и към 08.12.2010 год. не е открито лице за получаването му. С изтичане срока за подаване възражение по реда на чл. 414 ГПК, считано от 21.12.2010 год., Търговищки районен съд е приел, че заповедта е влязла в сила и издал атакуваното разпореждане № 65 / 07.01.2011 год. за издаване на изпълнителен лист. За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] против това разпореждане съдът е съобразявал срок за депозирането й, съгласно чл.407 ал.1 ГПК - двуседмичен, считано от връчване поканата за доброволно изпълнение - на 19.05.2012 год.. Спрямо тази дата е съобразил дата на депозиране на въззивната жалба - 05.06.2012 год., въпреки изрично удостоверяване на дата на пощенско клеймо, предвид постъпване по пощата - 04.06.2012 год., съгласно чл.44 вр. с чл.38 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Титулувайки искането си като „ частна жалба „, в обстоятелствената му част [фирма] е изложило довод за невръчване заповедта за изпълнение на парично задължение, съответно невлизането й в сила, относими към предмета на възражение по реда на чл.423 ГПК, при съответен петитум за спиране на изпълнението, съгласно чл.423 ал.3 предл. второ ГПК. От същата разпоредба вр. с чл. 420 ал.1 ГПК следва, че в конкретната хипотеза - на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - спирането настъпва по силата на закона само в случай на надлежно предявено възражение по чл.414 ГПК, каквото очевидно не се твърди. Следователно спирането се претендира като последица на възражението по чл.423 ГПК. Формулиран е и изричен петитум за спиране на изпълнението, при готовност за предоставяне на обезпечение на кредитора, по реда на чл.180 – 181 ЗЗД. Настоящият състав на първо търговско отделение намира, че редовността на така предявеното възражение по реда на чл.423 ал.1 от ГПК / какъвто е пътя на допустимата защита на длъжника в заповедното производство /, с приложима от закона последица при уважаването му - спиране на изпълнението, на основание чл.423 ал.3 предл. второ ГПК, подлежи на преценка с оглед спазване едномесечния срок от узнаване за заповедта, който в случая тече от датата 21.12.2010 год. и към 04.06.2012 год. / отразената върху частната жалба дата на пощенско клеймо, съгласно чл.44 вр. с чл.38 от Правилника за администрацията на районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища / се явява изтекъл. Извън довода за невръчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, с оглед посочените обстоятелства относим към първото изпратено съобщение на адреса по седалището на дружеството / от 08.12.2010 год. /, жалбоподателят не е изложил доводи за нередовност на връчването с повторно изпратеното съобщение, получено лично от представляващия [фирма] управител, на 21.12.2010 год./ стр. пор. № 22 по заповедното производство /. Следователно, макар и по съображения, различни от наведените от въззивния съд, атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Искането за спиране на изпълнението при предоставено обезпечение по реда на чл.180 – 181 ЗЗД, не е предпоставяло произнасяне на въззивния съд, нито действия на същия по изпращането му на друг компетентен съд, предвид липса на твърдения и данни за образуване на производство по иск на длъжника по чл.424 от ГПК или бъдещо предявяване на такъв, в обезпечаване на който би било допустимо. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо търговско отделение