Решение № 544 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7461/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите/НАП/-София, чрез процесуален представител-юрк. Танев, против решение № 14057/24.04.2025 г. по адм. д. № 11307/2019г. описа на Административен съд София-град/АССГ/. Иска се отмяна на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон, непълнота на доказателствата и необосновано – касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае се отмяна на решението и отхвърляне на иска. Претендират се разноски, съобразно представен списък на разноските за всички съдебни инстанции. Ответната страна Т. И. Р., чрез процесуален представител -адв. Юрукова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска оставяне на съдебното решение в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С оспореното решение № 14057/24.04.2025 г. по адм. д. № 11307/2019г. по описа на АССГ НАП е осъдена да заплати на Т. Р. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 250 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., като е отхвърлен иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1000 лв. За да постанови решението си съдът е разгледал иск с правно основание чл. 82, пар. 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и Съвета /GDRP/. Приел, че НАП като администратор на лични данни не е изпълнила задължения по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни / ЗЗЛД/ по чл. 24, чл. 32 от Регламента и чл. 59, ал. 1 от ЗЗЛД, поради което на 15.07.2019 г. е осъществен неоторизиран достъп до информационната система на НАП и е разпространена защитена информация на граждани, обработвана от НАП. Съдът е посочил, че ответникът по иска, чрез бездействие, не е изпълнил по подходящ начин задължението си да гарантира сигурността на личните данни на физическите лица и това е в пряка причинна връзка с негативните преживявания на ищеца. Посочил, че от ищеца е представена извадка от SMS със съдържание "НАП: По заявка номер 9530 ИМА неправомерно разкрити лични данни", но не е посочено лицето, за което е направена справката по посочената заявка, нито телефонният номер на който е получено съобщението. Също така е прието, че липсва информация какви данни са разкрити, както и Р. да се е интересувала и да е узнала кои точно нейни данни са били незаконосъобразно разкрити. По отношение на претърпените от ищеца неимуществени вреди е приел, че са доказани, с позоваване на свидетелски показания. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно разпределена доказателствена тежест в съответствие с решение по С-340/21, но е необосновано и материално незаконосъобразно, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С определение от 26.06.2023 г. съдът е разпределил доказателствената тежест, като е дал конкретни указания на страните – ответника НАП е да установи изпълнението на всички законови изисквания при обработването на личните данни на ищцата, установявайки, че е приел подходящите технически и организационни мерки в съответствие с чл.24,§ 2 и §3 и чл.32 от ОРЗЛД. В тежест на ищцата е да установи какви вреди е претърпяла. От НАП са представени "Политика по защита на личните данни в НАП", указания за работа с информация, версия 3. 0, съобразно Наредба за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност, "Политика по информационна сигурност на НАП, версия 3. 0 от 2016 г., Инструкция № 2/8.05.3029 г. за мерките и средствата за защита на личните данни, обработвани в НАП и реда за движение на преписки и заявяване на регистри, Методика за оценка на риска и др. Ищцата е ангажирала гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за причинени неимуществени вреди, разпитано е лицето М. А., син на ищцата, който споделил впечатленията си от притесненията и страховете които Р. изпитвала с узнаване на факта за теч на личните й данни. Съобразно т. 6 от решението по дело С-340/2021 г. на СЕС чл. 82, пар. 1 от Регламента следва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни то трети лица, могат сами по себе си да представляват "нематериална вреда" по смисъла на тази разпоредба. Във връзка с разпределената доказателствена тежест, ищцата е представила копие на съобщение от телефон, в отговор на изпратена заявка до НАП с текст "НАП: По заявка номер 9530 ИМА неправомерно разкрити лични данни" В действителност, ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не е ангажирал доказателства от кого е подадена заявката и за лични данни на кое лице се отнася отговора на НАП. Липсват и доказателства какви конкретно са неправомерно разкритите лични данни. В допълнение следва да се посочи, че от страна на НАП е създадена възможност да бъде направена конкретна справка от всеки гражданин по имена и ЕГН за вида на неправомерно достъпените лични данни, от която възможност ищцата не се е възползвала и не е представил доказателства за извършване на подобна справка. Поради процесуалното бездействието на ищцата Т. И. Р. делото не е попълнено с релевантни за спора доказателства дали тя е сред засегнатите лица от хакерската атака срещу електронните масиви на НАП и какви точно нейни лични данни са разкрити. В тази връзка събраните гласни доказателства опасения от възможна злоупотреба с личните й данни, не са сами по себе си достатъчни за ангажиране отговорността на ответника. Поради изложеното касационната инстанция приема, че в производството не е доказано неразрешено разкриване или достъп до лични данни на ищеца, както и не са доказани заявените опасения от възможна злоупотреба с негови лични данни. Като е уважил иска и присъдил обезщетение за 250 лева, съдът е постановил неправилно осъдително решение, което следва да бъде отменено, а искът отхвърлен до уважения размер. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, като в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски според представения списък - юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции - общо в размер на 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и сумата 70 лева заплатена държавна такса. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение