Определение № 234 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1733/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Н.“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 494 от 3.08.2023 г. по в. т. д. № 584/2023 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е прекратено производството по посоченото дело. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се доводи, че заличаването на несъстоятелния длъжник „Булгрейн трейдинг“ ЕООД - ответник по предявения иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ от ТРРЮЛНЦ не препятства разглеждането на подадените от частния жалбоподател жалба срещу първоинстанционното решение в частта за разноските и частна жалба срещу определение № 3608 от 11. 11. 2022 г. по т. д. № 1271/2021 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд не е изложил мотиви относно правния интерес на дружеството от обжалването в посочената част. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима и частично основателна. С решение № 1008 от 19.08.2022 г. по т. д. № 1271/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав е признато за установено по иска, предявен от Национална агенция за приходите срещу „Булгрейн трейдинг“ ЕООД и „Н.“ ЕООД, при участието на синдика на длъжника „Булгрейн трейдинг“ ЕООД В. П. А., че включените в одобрения списък на приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник вземания на „Н.“ ЕООД са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С решението ответникът кредитор „Н.“ ЕООД е осъден да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 44 283, 61 лв. С определение № 3608 от 11.11.2022 г. по т. д. № 1271/2021 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател в настоящото производство „Н.“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като се отмени осъждането му да заплати в полза на СГС държавна такса в размер на 44 283, 61 лв. „Н.“ ЕООД е подало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и частна жалба срещу постановения акт по искането по чл. 248 ГПК, по които е образувано в. т. д. № 584/2023 г. на Софийски апелативен съд. За да постанови обжалваното определение за прекратяване на въззивното производство, съставът на апелативния съд е констатирал, че с решение № 260611 от 4.10.2022 г. по т. д. № 1951/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност по отношение на „Булгрейн трейдинг“ ЕООД и е постановено заличаването му от търговския регистър. Счел е, че доколкото дружеството не е правосубектно и са прекратени правомощията на синдика липсват надлежни ответници в производството. Направил е извод за недопустимост на въззивното производство поради липса на правен интерес за въззивника от обжалване на първоинстанционното решение с оглед прекратеното производство по несъстоятелност и заличаването на длъжника. Определението е правилно в частта за прекратяване на производството по подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. Правосубектността е положителна абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, за която съдът следи служебно във всяка фаза от развитието на исковия процес. Първоначалната липса на правосубектност или изгубването й впоследствие в хода на исковото производство лишават лицето от правото на участие в исковото производство на съответния етап от неговото развитие. С факта на заличаването на „Булгрейн трейдинг“ ЕООД от търговския регистър дружеството е изгубило качеството си на юридическо лице, съответно правосубектността си. Липсата на ответна страна поради заличаването й след постановяване на първоинстанционното решение и подаване на въззивната жалба прави въззивното производство процесуално недопустимо. По тези съображения като е прекратил въззивното производство в частта по въззивната жалба срещу постановеното първоинстанционно решение, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт. Неправилно е обжалваното определение на въззивния съд за прекратяване на производството в частта по подадената от „Н.“ ЕООД частна жалба срещу отказа на Софийски градски съд да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като отмени осъждането на дружеството да заплати държавна такса в размер на 44 283, 61 лв. Производството по частната жалба срещу определението, постановено по искане по чл. 248 ГПК, е допустимо с оглед съществуването на правен интерес на „Н.“ ЕООД от обжалването и липсата на възникнали процесуални пречки за разглеждането на частната жалба. Заличаването от ТРРЮЛНЦ на длъжника ответник по предявения иск, съответно изгубването на правосубектността на същия след подаване на частната жалба и липсата на ответна страна по иска не препятства произнасянето по жалбата, тъй като тя е с предмет спорния въпрос дали частният жалбоподател дължи заплащането на държавна такса за първоинстанционното производство по иска по чл. 694, ал. 3 ТЗ. Изложеното налага в посочената част актът на въззивния съд да бъде отменен и делото да бъде върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по подадената частна жалба срещу акта на Софийски градски съд, постановен по молбата по чл. 248 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение