Решение № 5425 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1117/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Н. П., с адрес в гр. Свиленград, чрез процесуален представител, срещу решение № 8094/11.11.2025 г. по адм.дело №1467/2025 г. по описа на Административен съд (АС)- Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо (УП )изх. № 01 -6500/3219 от 28.08.2024 г. за неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)2014 - 2020 г. за кампания 2021 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ). Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в писмено становище чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му и присъждане на всички направени разноски. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Обжалваното в настоящето производство решение на АС е постановено след като с решение № 8273/30.07.2025 г. по адм.дело №2555/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, е отменено решение №662/24.01.2025 г. по адм.дело №975/2024 г. на АС - Хасково и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд поради допуснато съществено процесуално нарушение - неуказване на Пиронков, че носи доказателствената тежест да установи, че са налице изискуемите от глава втора на Наредба №4/2015 г. условия да бъде одобрен за участие по мярка 11 за новите 7 парцела, които включва за кампания 2021 г. Посочено е изрично и, че " съдът при разглеждане на спорните въпроси по делото неправилно е обсъждал релевантните разпоредби от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. в редакции, които не са били приложими за кампания 2021 година. За кампания 2021 г. е приложима разпоредбата на чл. 26, т. 4 от Наредбата в редакцията, действала за кампания 2021 г., както и § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.)." За да постанови второто първоинстанционно решение, АС е изложил мотиви, че оспореното пред него УП е издадено от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като за всеки от новозаявените седем парцела са изложени фактически и правни основания за неодобрението им в приложената таблица. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила. УП е издадено в съответствие с приложимото материално право. По делото е установено, че пред ДФЗ не е представена от жалбоподателя оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения са в период на плододаване. Такава оценка се представя едва в съдебното производство. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че за него не е било задължително да представя подобна оценка пред ДФЗ. В случая приложимата редакция на разпоредбата на чл.26, т.4 от Наредба №4/24.02.2015 г. е редакцията след изменението в ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г. Съгласно тази разпоредба не се одобряват за участие в мярка Б3 новозаявени парцели с трайни насаждения, за които не е предоставена оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения не са надвишили продължителността на периода на плододаване по Наредба за базисните цени на трайните насаждения. В приложимата редакция не се съдържа изискване за проверка по чл.39а, ал.2 от същата Наредба. Жалбоподателят не е доказал твърдението си, че спорните трайни насаждения са създадени по проект по ПРСР 2007 -2013 г. или ПРСР 2014 - 2020 г., поради което и на основание пар.25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4/2015г. да е налице хипотеза, в която не е необходимо представяне на оценка. Решението е правилно. Оплакването за прилагане на неправилна редакция на разпоредбата на чл. чл.26, т.4 от Наредба №4/24.02.2015 г. е в противоречие с по - горе цитирано решение на първата касационна инстанция, която изрично е посочела коя е приложимата редакция и АС се е съобразил със задължителните за по- нататъшното разглеждане на делото указания съобразно чл.224 АПК, които са задължителни и за настоящата инстанция и не подлежат на преразглеждане. Неоснователни са оплакванията на касатора за игнориране от съда на разпоредбата на пар.25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4/2015г., тъй като АС я е обсъдил и е направил обоснован извод, че жалбоподателят не е представил доказателства спорните трайни насаждения в новозаявените 7 парцела да са създадени по проект по ПРСР 2007 -2013 г. или ПРСР 2014 - 2020 г. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът е игнорирал представените оценки. Напротив съда е посочил, че същите са представени пред втората първа инстанция - тоест през 2025 година, далеч след изтичане на срока за кандидатстване за кампания 2021 година. В случая не е била налице непълнота на представените от кандидата документи, която ДФЗ да е била длъжна да укаже изрично - напротив жалбоподателят в първата първа инстанция, първата касация и втората първа инстанция е поддържал, че не е длъжен да представя оценки, тъй като е приложима редакцията на разпоредбата на чл.26, т.4 от Наредба №4/24.02.2015 г. към датата на издаване на оспорения административен акт. Отделно от това първата касационна инстанция е приела за неправилни изводите на първата първа инстанция за допуснато съществено нарушение на административно - процесуалните правила от издателя на акта, поради което и този спор е приключил с постановяне на решението на първата касационна инстанция. Изложените за пръв път в становището, представено във втората касационна инстанция доводи, че всъщност административният орган е следвало да удължи ангажимента по мярка 11, а не да се произнася като по искане за одобряване по нов ангажимент, не кореспондира с установеното още при първото разглеждане на делото обстоятелство, че седемте парцела, които не са одобрени за участие по мярка 11 за кампания 2021 година, са новозаявени и за същите съгласно чл.26, т.4 от Наредба №4/24.02.2015 г. е дължимо представяне на оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения са в период на плододаване. Предвид изложеното решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ДФЗ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро за производството пред ВАС, платимо от касатора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделениe