Определение № 306 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба № 15786/04.12.2023 г., подадена от Б. М. Г. за изменение на определение № 3733/23.11.2023 г. по настоящото дело, в частта за присъдените разноски в полза на ответника по касация, като моли същите да бъдат намалени от 1700 лв. на 600 лв., предвид обема на извършените правни действия от пълномощника на ответника, изразяващи се само в подготвяне на отговор на касационната жалба. Обосновава допустимостта на молбата с това, че не й е връчен препис от отговора, към който е било приложено и пълномощното, поради което не е могла да направи възражение за прекомерност по-рано. Узнала е за претенцията на ответника по касация с постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Ответникът по молбата В. Й. Н. оспорва допустимостта на молбата, защото възражението за прекомерност е направено след произнасянето на ВКС по чл. 288 ГПК, а по същество намира искането за неоснователно предвид изготвения отговор на касационната жалба и цената на предявения иск, както и нормата на чл. 9 НМРАВ. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени молбата, намира следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена след произнасяне на ВКС с определение № 3733/23.11.2023 г. по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2460 от 16.09.2022 г. по гр.д.№ 866/2022 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Б. М. Г.. Със същото определение е уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски, заявено в отговора на касационната жалба, към който е приложен договор за правна помощ с уговорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1700 лв. Жалбоподателката и молителка по чл. 248 ГПК Б. М. Г. е осъдена да заплати на В. Й. Н. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 1700 лв. Подадената молба по чл. 248 ГПК е допустима, тъй като ГПК не предвижда връчване препис от отговора на касационната жалба на жалбоподателя и той научава за претендираните разноски едва след произнасянето на ВКС в закрито заседание по чл. 288 ГПК. Искането за намаление на присъдените разноски е заявено в едномесечния срок по чл. 248 ГПК. По изложените съображения възражението на ответника по молбата за недопустимостта й е неоснователно. С определението по чл. 288 ГПК не е допускано касационно обжалване на решение № 2460 от 16.09.2022 г. по гр.д.№ 866/2022 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 07.09.2021 г. по гр.д. №69199/2018 г. на Софийския районен съд, с която Б. М. Г. е осъдена да заплати на В. Й. Н. на основание чл.50 ЗЗД сумата от 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и психологически увреждания, вследствие ухапвания от двете кучета на ответницата порода „американски стафордширски териер“ на 18.05.2018 г., ведно със законната лихва. Този иск е уважен изцяло и пред ВКС решението е обжалвано изцяло. При цена на иска 10 000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ е 1300 лв. За изготвяне на отговор на касационната жалба пред ВКС, чл.9, ал.3 НМРАВ /в редакция, действаща към момента на подписване на договора за правна помощ/ предвижда минимален адвокатски хонорар в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 1200 лв. Като съобразява подробно изготвения отговор на касационната жалба, но и нормата на чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, която отчита посочения обем на извършената работа от пълномощника на ответника – изготвяне на отговор на касационната жалба без процесуално представителство, съдът намира, че следва да намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение до 1300 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение