Определение № 6275 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4847/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби. Първата е подадена от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез пълномощника юрисконсулт М. А., срещу определение № 954 от 26.01.2024 г., постановено по адм. дело № 560/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от него частната жалба срещу определение № 2078 от 10.11.2023 г., постановено по КАНД № 339/2023 г. на Административен съд Благоевград и е прекратено производството по делото. Втората частна жалба е подадена от С. М. Д., чрез пълномощника му адвокат Й. Лалова срещу постановеното по същото дело определение № 2952 от 12.03.2024 г., с което е отхвърлено негово искане за допълване на определение № 954 от 26.01.2024 г. в частта за разноските. В първата частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея определение. Посочва се, че в текста му изрично е посочено, че то подлежи на обжалване пред ВАС и в случай, че определението беше изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), това следва да е изрично записано. Освен това за обжалването му е събрана държавна такса и административният съд правилно е преценил възможността за неговото обжалване. Счита се, че приемайки обратното ВАС е лишил органа от правото на инстанционна проверка на определението за спиране и то подлежи на обжалване, тъй като препятства хода на делото. Извършено е позоваване на нормата на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, която се преценя като приложима изцяло. Посочва се, че ВАС неправилно е приел, че определението с което се спира производството поради отправено преюдициално запитване от друг съд, е равнозначно с определението, с което се отправя самото запитване. Твърди, че незаконосъобразното спиране ще забави 900 сходни, но не еднакви спрямо главното запитване дела, което е равносилно на липса на правосъдие, а Съдът на Европейския съюз (СЕС) вече е имал възможност да се произнесе по посочен такъв казус. По изложените съображения иска определението да бъде отменено с връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В представен отговор по тази частна жалба, С. Д. по подробно изложени съображения я оспорва и пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски за настоящото производство Частната жалба на Драганчев срещу определение № 2952 от 12.03.2024 г. съдържа оплакване срещу отказа за присъждане на разноски и срещу аргумента на ВАС, че по него следва да се произнесе Административен съд Благоевград след продължаване разглеждането на делото. Счита се, че разноските за настоящото производство са направени на самостоятелно основание - проверка законосъобразността на спирането на производството и не се отнасят по спора по същество, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Поради това иска отмяна на атакуваното определение и изменение на определение № 954 от 26.01.2024 г. в частта за разноските с присъждането на такива в размер на 600 лева. Потвърждава претенцията си за разноски и за настоящото производство. Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към АПИ представя писмен отговор по тази частна жалба в който заявява, че разноските следва да бъдат разпределени съобразно крайния изход на правния спор. Пледира да оставянето на тази частна жалба без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира частните жалби за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежни страни, срещу актове подлежащ на съдебен контрол. Разгледани по същество двете жалби са неоснователни. От фактическа страна по делото се установява, че производството пред Административен съд Благоевград е образувано по касационна жалба на С. Д. срещу решение № 103/03.04.2023 г., постановено по АНД № 316/2022 г. на Районен съд Петрич, с което потвърдено издаденото от органа против него наказателно постановление № 563/03.05.2022 г. за налагане на глоба от 1800 лева, нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Тричленният състав на ВАС е посочил в атакуваното с първата частна жалба определение № 954 от 26.01.2024 г., че за да спре съдебното производство по делото Административен съд Благоевград е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-61/23 по отправено преюдициално запитване с определение № 113 от 31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. по описа на Административен съд Хасково. Съдът е обосновал извод, че въпросите поставени в преюдициалното запитване по което е образувано делото на СЕС, са пряко относими към разглеждания от него правен спор, който е идентичен от правна и фактическа страна с поставения пред СЕС, поради което е спрял образуваното пред него дело до приключване на производството пред СЕС. При така установеното тричленният състав на ВАС е приел, че частната жалба е процесуално недопустима. Посочил е, че съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, вр. чл. 144 АПК обаче предвижда изключение от това правило и невъзможността за инстанционен контрол регламентирана именно в нея, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в страната, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда пред който са поставени правните въпроси по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. При изложените мотиви тричленният състав на ВАС е постановил определение № 954 от 26.01.2024 г., с което е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. В определението си съдът изрично е записал, че по искането на ответника за разноски ще се произнесе Административен съд Благоевград предвид изхода на спора по същество. На 08.02.2024 г. С. Д. е подал молба за допълване на това определение в частта на разноските на основание чл. 248 ГПК, за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева по представен с отговора на частната жалба договор за правна помощ. С определение № 2952 от 12.03.2024 г. тричленният състав на ВАС е отхвърлил отправеното искане за допълване на определение № 954 от 26.01.2024 г. с мотив, че отговорността за разноските в съдебното производство по оспорване законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, какъвто е спорът по същество висящ пред Административен съд Благоевград, е уредена в разпоредбата на чл. 143 АПК и е обусловена от изхода на делото. С определението, чието допълване в частта за разноските се иска, не е решен спора по делото по същество. Компетентен да се произнесе по него и съответно с оглед на резултата в конкретния случай и за разноските е Административен съд Благоевград, след възобновяване на спряното производството с финализиращия съдебен акт. Атакуваните определения са правилни. Определението за спиране, което е обжалвано пред тричленния състав на ВАС, безспорно е преграждащо производството по делото, но то попада в приложното поле на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, поради което е изключена неговата обжалваемост. Разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК урежда изключение от общото правило, визирано в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Тази норма регламентира изрично, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до СЕС запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз (ЕС) или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС, което е от значение за правилното решаване на делото. Касае се за процесуална норма, съобразена с чл. 23 от Статута на СЕС. Останалите съдилища, които приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, разполагат с процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото с определение от вида на обжалваното, е в унисон с изискването на чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 4, §3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. Следователно, съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Следователно решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Следователно преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е суверенна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. Необжалваемостта на определението за спиране на производството в обсъжданата хипотеза се извежда и от механизма на преюдициалното запитване и неговата цел, насочена към гарантиране на еднаквото приложение на правото на Европейския съюз от всички държави членки. Предвид изложеното определение № 954 от 26.01.2024 г. следва да се остави в сила. По отношение изводите на тричленния състав, залегнали в другото обжалвано определение под № 2952 от 12.03.2024 г., те се споделят и от настоящия петчленен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, вр. чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Цитираната разпоредба се отнася до съдебни актове - решения или определения, с които спорът се разрешава по същество. Постановеното по делото определение не разрешава спора по същество, поради което по искането за разноски за водене на делото във ВАС следва да се произнесе първоинстанционният съд при произнасянето по същество на спора - Административен съд Благоевград. След възобновяване на производството и разглеждането на делото с оглед на изхода от него, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по искането за присъждане на разноски за настоящото производство. Сходно е произнасянето по т. 5 на тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, за което важат същите разсъждения, макар да касае друго несамостоятелно производство. Подобно разрешение предвижда разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, която действително не е приложима пряко, до дава същите насоки за тълкуване. Ето защо правилно молбата за допълване на определение № 954 от 26.01.2024 г. в частта за разноските е била отхвърлена, което налага определение № 2952 от 12.03.2024 г. да бъде оставено в сила. По изложените съображения в горния абац, на С. Д. не се дължат разноски и за настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,