Определение № 10102 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8713/2024 г.

Производството е по реда на глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213а, ал. 7 от АПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 21863 от 04.07.2024г. по описа на Административен съд - София град, подадена от А. Д. М. срещу Определение № 4804 от 10.05.2024г. по адм. дело № 11721/2021г. по описа на Административен съд - София град, с което на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК, е върната депозираната от М. касационна жалба срещу Решение № 328/11.01.2024г. постановено по същото дело. Поддържат се доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Излагат се аргументи в подкрепа ненадлежно проведена процедура по връчване на разпореждане на съда за без движение, ведно с дадени указания за отстраняване на нередовности по касационната жалба. Твърди се липсата на основания за провеждане на процедура по чл. 18а, ал. 9 от АПК за връчване чрез залепване на уведомление, доколкото посоченият от жалбоподателя настоящ адрес е бил посещаван само в работни дни, в разрез с правилото на чл. 47, ал.1 от ГПК, съгласно което поне едно от трите посещения следва да бъде извършено в почивен ден. Оспорва се и възприетото от първоинстанционния съд редовно връчване на разпореждането за „без движение“ чрез електронна поща, като в тази връзка се твърди, че такава не е била предоставяна изрично за връчване на съобщения, въпреки че в някой от подадените до съда молби такава е била посочена като налична. Предвид липсата на изпратено потвърждение до съда за получено съобщение се твърди ненадлежност на връчването и по този ред. В тази връзка се иска отмяна на оспореното определение и връщане делото на Административен съд София град с указания за надлежно изпълнение процедурата по връчване на указанията за отстраняване нередовностите по депозираната касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу разпореждане от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК, касационната жалба на А. Д. М. срещу Решение № 328/11.01.2024г. по адм. дело № 11721/2021г. по описа на Административен съд - София град е върната, поради неотстраняване на нередовностите, посочени в разпореждане от 27.03.2024г., с което на частния жалбоподател е указано в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи касационната жалба приподписана от адвокат с приложено пълномощно за приподписването или да представи доказателство за юридическа правоспособност и да внесе държавна такса в размер на 70. 00 лева по сметката на ВАС. С разпореждането касационният жалбоподател е бил предупреден изрично, че при неизпълнение на указанията в цялост и в посочения срок, жалбата ще му бъде върната. Съдът е приел, че разпореждането с така дадените указания, е връчено редовно на А. Д. М. на известния по делото електронен адрес при условията на чл. 137, ал.3 от АПК, като срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 07.05.2024г. /вторник, присъствен ден/. Предвид че до тази дата, както и до датата на постановяване на оспореното определение нередовностите не са били изправени, при условията на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК първоинстанционният съд е върнал частната жалба. Така постановеното определение е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за постановяването на акт от вида на процесния и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Обосновано, с оглед данните по делото административният съд е приел, че касационната жалба е нередовна, поради което правилно я е оставил без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите й в законоустановения 7-дневен срок. Последните не са отстранени в дадения за целта срок, което е обусловило прилагане на императивното правило на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 от АПК. А. Д. М. не е отстранил установените от Административен съд – София град нередовности в касационната жалба в указания срок, а изрично е бил предупреден за неблагоприятните последици, които ще настъпят в случай, че не изпълни дадените от съда указания. Ето защо, първоинстанционният съд правилно с обжалваното разпореждане е върнал на основание чл. 213а, ал. 1, изречение второ от АПК касационната му жалба. Неоснователни са наведените в частната касационна жалба доводи за нередовност на извършеното от съда връчване на съобщението за постановеното от съда на 27.03.2024г. разпореждане за „без движение“ на подадената от М. касационна жалба. Посочените от касационния жалбоподател правила за връчване на съобщения по реда на чл. 38, ал. 1 от ГПК се явяват неотносими в процесното производство, предвид наличието на изрично регламентирани с нормата на чл. 18а и чл. 137 от АПК такива, касаещи административното производство пред административния орган и съдебното производство пред съответния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.1 от АПК в съдебното производство съобщенията на гражданите се връчват на адреса, на който са били призовани за последен път в административното производство, пред административния орган, освен ако по делото не са посочили друг адрес. Изречение второ на същата разпоредба дерогира този ред на връчване, в хипотезата в която, в производството пред администратiвния орган гражданинът е предоставил информация по чл. 18, ал.4 от АПК, а именно такава за наличие на електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съответния документ от информационна система за връчване или наличие на персонален профил в информационната система за сигурно електронно връчване или мобилен или стационарен номер позволяващ изпращане на съобщение от получателя потвърждаващо получаването на съобщението. Едва при изчерпване на тези възможности за връчване, нормата на чл. 137, ал.1, изр. 3-то регламентира връчването да става по настоящ адрес, а при липса на такъв по постоянен. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.3 от АПК когато съобщението се връчва по електронен път то се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, а ако не бъде изтеглено в 7 – дневен срок от изпращането му, се счита за връчено в първия ден след изтичане на срока за изтеглянето му. Последното правило дава основание да се приеме, че тогава когато предоставената за кореспонденция електронна поща не поддържа функция за връщане на съобщение потвърждаващо получаването и когато адресата не е сторил изрично това, съобщението следва да се приеме за връчено на следващия ден, след изтичане на 7 дневния срок за неговото получаване. Липсата на възможност на съответния електронен адрес да генерира обратно съобщение потвърждаващо полученото такова, или липсата на нарочно изпратено от адресата съобщение за това, не следва да ползва адресата на съобщението, който в определени случай може избирателно да приема или не своите съобщения. В този смисъл е Определение № 3555/22.03.2024г. на ВАС по АД № 2830/2024г. и Определение № 9007/28.09.2023г. по АД № 8259/2023г. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 137, ал.3 от АПК е приета с ДВ бр. 15 от 2021г., след която дата видно от кориците на АД 11721/21г. по описа на Административен съд София град, А. М. с молба вх. № 16617/05.05.2022г. е изразил изрично своето съгласие документите от съда да му бъдат връчвани на електронен адрес: [електронна поща]. Това е електронния адрес, на който е било изпратено процесното разпореждане за „без движение“ на 18.04.2024г. Предвид липсата на изпратено от адресата съобщение за получаване на разпореждането предвидения в нормата на чл. 137, ал. 3 от АПК срок за неговото изтегляне е изтекъл на 26.04.2024г., от която дата е започнал да тече срока за изпълнение на разпореждането на съда и същият се счита за изтекъл на 07.05.2024г., първият работен ден следващ 03.05.2024г. Касационната инстанция намира за неоснователен доводът на частния касационен жалбоподател за липса на представен от същия електронен адрес за кореспонденция, предвид че изцяло както в административното производство, така и в съдебното такова М. е подавал всички свои молби и жалби по електронен път, подписани с електронен подпис, именно през посочения електронен адрес, на който адрес е получено и решението по процесното дело, като единствено касационната жалба е подадена от друг електронен адрес, който в настоящата частна касационна жалба се сочи като актуален такъв за връчване изявления на съда, но без съгласие за приемане на съобщения. Неоснователни се явяват и изложените твърдения за нередовност на процедурата по чл. 18а, ал.9 от АПК за връчване чрез залепване, предвид липса на извършено от призовкаря поне едно посещение на адреса в почивен ден. Видно от надлежно извършеното отбелязване на гърба на изпратеното по настоящ адрес съобщение до М. за процесното разпореждане, адресът е бил посетен на 29.03, 01.04, 08.04 и на13.04, като последното посещение е в почивен ден /събота/. Предвид неоткриване на жалбоподателя на посочения от него настоящ адрес, а именно гр. София, [улица], [адрес] при четири поредни посещения, едно от които в почивен ден, законосъобразно и с оглед разпоредбата на чл. 137, ал.5, вр. чл. 18а, ал.9 от АПК е било извършено връчване на съобщението чрез залепване на 19.04.2024г. на входната врата на жилищната кооперация /л. 191/, от която дата е започнал да тече 7 дневен срок за получаване на книжа и същият е изтекъл на 26.04.2024г. Съобщението се е върнало по делото в цялост с отбелязване на призовкаря, че към 29.04.2024г. същото не е потърсено. Предвид прилагането му по делото от тази дата следва да се счита за връчено и 7 дневния срок за неговото изпълнение отново следва да се счита изтекъл на 07.05.2024г. Последното връчване обаче е ирелевантно за изчисляване срока за изпълнение на указанията на съда, доколкото към същото съгл. чл. 137, ал.5 от АПК се прибягва едва когато е невъзможно връчването да бъде извършено по реда на чл. 137, ал.1-3 от АПК. В процесния случай такова е било надлежно осъществено на лично предоставения от жалбоподателя по делото с молба вх. № 16617/05.05.2022г. електронен адрес: [електронна поща] /л.54/. Предвид така изложеното касационната инстанция намира оспореното определение за валидно, допустимо и правилно. Спазени са процесуалните правила за връчване на съобщения и в съответствие с материалния закон е прието надлежността на извършеното връчване на съобщението за процесното разпореждане на електронен адрес: [електронна поща]. Предвид липсата на изпълнение на дадените с това разпореждане указания в законоустановения срок, правилно и в съответствие с материалния закон, първоинстанционният съд е върнал касационната жалба като нередовна. Мотивиран така и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение