Определение № 4184 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3610/2022 г.

ВКСII гражданско отделение03.11.2022 г.докладчик Снежанка Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. Г. С. с вх. № 262625 от 20.05.2022 год. за отмяна на влезлите в сила определение № 429 от 18.06.2020 год. по в. ч. гр. д. № 256/2020 год. и определение № 235 от 11.04.2022 год. по в. ч. гр. д. № 389/2021 год., и двете постановени от състави на Кюстендилски окръжен съд. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 3610/2022 год. на ВКС, ІІ г. о. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на К. Г. С. с вх. № 262625 от 20.05.2022 год. за отмяна на влезлите в сила определение № 429 от 18.06.2020 год. по в. ч. гр. д. № 256/2020 год. и определение № 235 от 11.04.2022 год. по в. ч. гр. д. № 389/2021 год., и двете постановени от състави на Кюстендилски окръжен съд. С първото от тях се отменя определение на Кюстендилски районен съд за оставяне без уважение искането на ищците за продължаване срока за вписване на исковата молба и прекратяване на производството по гр. д. № 1343/2019 год., а с второто се потвърждава определение от 20.08.2021 год. на съдия по вписванията при Окръжен съд – Кюстендил, с което е отказано поисканото от К. Г. С. заличаване на вписаната искова молба по същото дело. В изложението към молбата за отмяна се поддържа наличие на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1, 2 и 5 ГПК, обосновани с твърденията за: допуснати процесуални нарушения от страна на съдилищата и съдията по вписванията, извършил вписване на исковата молба въз основа на нередовни документи на ищцата; непредставяне по вина на съда на преписи от частната жалба срещу определението за отказ за удължаване на срока за вписване на исковата молба, както и от постановеното във връзка с тази жалба определение, с което същата е уважена и е отменено прекратителното определение на първоинстанционния съд; наличието на основания за отвод на съдията-докладчик по в. ч. гр. д. № 256/2020 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил; както и доводи за неоснователност на исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1343/2019 год. на Кюстендилския районен съд. Ищците Е. И. С., Г. И. С. и Г. Г. С., представлявани от адв. Ал. Т., излагат становище за процесуална недопустимост на молбата за отмяна в представения писмен отговор. При проверка за допустимостта на молбата за отмяна, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че същата е процесуално недопустима като насочена срещу влезли в сила съдебни актове, които не подлежат на отмяна по реда на гл. XXIV ГПК. Съгласно задължителните постановки на т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК, производството по чл. 303-309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случаи, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, каквито представляват определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях. Процесните определения, чиято отмяна се търси по реда на чл. 303 и сл. ГПК с настоящата молба, не притежават горепосочените характеристики на съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо по предмета на спора, поради което и не представляват актове, подлежащи на отмяна по реда на чл. 303 ГПК. При тази констатация в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК се налага извод за недопустимост на молбата за отмяна, без да се налага произнасяне и по въпроса за съответствието на изложените от молителя обстоятелства с предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. По тези съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6