Определение № 268 от 31.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 970/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 80 от 15.02.2016 г. по в. ч. т. д. № 84/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Старозагорски окръжен съд определение № 1621 от 28.12.2015 г. по т. д. № 364/2013 г. С първоинстанционния акт, на основание чл. 536, ал. 1 ГПК, е спряно образуваното въз основа на заявление А4 с вх. № 20151217171019 производство пред Агенцията по вписванията, Търговски регистър за вписване на промени по партидата на [фирма], [населено място] до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т. д. № 282/2015 г. на Старозагорски окръжен съд. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният касатор обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – С. Х. К. – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 18.04.2016 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Такава именно е и настоящата хипотеза. Предмет на частната касационна жалба е определение на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Старозагорски окръжен съд за спиране на производството по вписване в Търговския регистър на основание чл. 536, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 19, ал. 5 З.. Съгласно действащата правна уредба, регистърното производство има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационен контрол. Този контрол е неприложим и по отношение на решенията, постановени в производство по чл. 25 З. по обжалване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в Търговския регистър, тъй като съгласно чл. 25, ал. 4 З. това производство приключва с произнасянето на апелативния съд, чието решение е окончателно. Следователно, доколкото завършващият регистърното производство съдебен акт не подлежи на касационно обжалване, същото е изключено и за всички останали актове, постановени в това производство. По изложените съображения настоящият състав на ВКС приема, че обжалваното определение попада в хипотезата на чл. 274, ал. 4 ГПК и подадената срещу него частна касационна жалба е процесуално недопустима. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение