Определение № 113 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 694/2010 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна с вх. № 26541/13.ІV.10 г. на влязло в сила решение № 1143 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 29.VІІ.2009 г., постановено по гр. дело № 409/09 г., което ЕТ М. А. Т., действаща с фирмата „Х-Д – М. Т.”, И. Л. Т. и Ю. Ат. Т. - тримата от С, са били осъдени в условията на солидарност и съответно на разделност да заплатят общо на „Оп-Ф” ЕООД-с. Г. М. Софийска област сума в размер на 61 053.99 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 3.ХІ.2003 г. и до окончателното й изплащане. Настоящата молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена от Т.и чрез процесуалните им представители по пълномощие и в нея се поддържа, че на датата 24.ІІІ.2010 г. било открито от тях ново писмено доказателство: договор от 20.Х.1999 г., подписан от същите страни, за същия обект, „но с различно съдържание от представения с исковата молба” договор за строителство. Това писмено доказателство, съществуващо по време на приключилото в влязлото в сила осъдително решение исково производство, имало съществено значение за делото, но не било известно на тримата молители. По реда на чл. 306, ал. 3 ГПК ответното по молбата за отмяна „Оп-Ф” ЕООД със седалище в с. Г. М., Софийска област писмено е възразило по основателността й. Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че след като настоящата молба за отмяна е постъпила в пределите на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК /във вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК/, считано от посочената в нея дата 24.ІІІ.2010 г., както и че е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред С., приключило с влязлото в сила осъдително решение, чието отменяване се претендира, същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение