Определение № 925 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2023 г.

Подадена е молба от касатора К. М. М. (ищец по предявения срещу Столична община положителен установителен иск за собственост на апартамент и ответник по предявения срещу него насрещен иск на Столична община с правно основание чл. 108 ЗС за същия апартамент), чрез пълномощника му адв. С. С. Ц., с която се иска спиране, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на производството по гр. д. № 3039/2023 г. на ВКС, 1 г.о., до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 20231110125202 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 85 състав, образувано по подадена от К. М. М. против Столична община искова молба вх. № 14440/11. 04. 2023 г. за прогласяване нищожността, на основание чл. 270, ал. 2 ГПК, на решение от 28. 10. 2022 г. по адм.д. № 1978/2001 г- на СГС, с което е отменена заповед № РД-34-530/11. 02. 1981 г. на ИК на СГНС по чл. 95 З.. Твърди се, че спорът по гр. д. № 20231110125202 по описа за 2023 г. на Софийския районен съд, 85 състав, е преюдициален по отношение на спора, предмет на гр. д. № 3039/2023 г. на ВКС, 1 г.о., тъй като в случай на нищожност на съдебния акт, отменящ заповедта по чл. 95 З. /отм./, отчуждаването на имота не би било отменено по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и Столична община не би могла да придобие собствеността върху процесния апартамент на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като не би бил осъществен фактическият състав на възстановяване на собствеността на бившите собственици на отчуждения имот. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, прие следното: Молбата по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да бъде уважавана. Според постановката на точка 8 от ТР № 1/17. 07. 2001 г. на ВКС, коригирана с точка 9 от ТР № 2/2. 04. 2004 г., Върховният касационен съд може, на осн. чл. 182, б. „г“ ГПК (отм.), да спре касационното производство само в хипотезата на чл. 218и ГПК (отм.), когато след отмяна на въззивното решение е дал ход на разглеждане на делото по същество. Когато действа като контролноотменителна инстанция, а не като съд по същество, ВКС не може да съобразява нови фактически положения, установени с влезли в сила съдебни актове. Поради това в случаите, при които висящността на обуславящото дело е възникнала след приключване на въззивното производство, но при висящност на касационното (какъвто е и настоящият случай), спиране на осн. чл. 182, б.“г“ ГПК (отм.) не може да се постанови. Влязлото в сила решение по обуславящото дело би могло да се съобрази само ако въззивното решение се отмени и делото се върне за ново разглеждане, а ако ВКС остави в сила решението по обусловеното дело - по реда на отмяната по чл. 231, б.“а“ ГПК (отм.). Постановките на точка 8 от ТР № 1/17. 07. 2001 г. и точка 9 от ТР № 2/2004 г. запазват действието си и след влизане в сила на ГПК от 2007 г. С оглед на горното и предвид обстоятелството, че в случая не е налице хипотезата на чл. 295, ал. 2 ГПК (отмяна на въззивното решение при повторно касационно обжалване и разглеждане на делото от касационната инстанция по същество), искането по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не следва да бъде уважавано. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,