Определение № 223 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 389/2014 г.

ВКСI гражданско отделение19.06.2014 г.докладчик Гълъбина Генчева

Диспозитив

ОСЪЖДА Я. Д. П. от [населено място], [улица], вх.Б, ап.22 да заплати на държавата, представлявана от министъра на финансите, сумата от 12573,72лв. разноски по гр.д.№389/2014г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№4158 от 30.04.14г. на държавата, представлявана от министъра на финансите, за допълване на решение №93 от 16.04.14г. по настоящото дело в частта за разноските, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Ответникът в производството Я. Д. П. оспорва молбата. Счита, че не се дължи присъждане на разноски за производството по отмяна, съгласно ТР №6/06.11.13г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС; че когато по делата страната се защитава от юрисконсулт, който получава възнаграждение по трудов договор, не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение, както и че е била освободена от съда от заплащане на такси и разноски за производството по делото, поради което не дължи и заплащане на разноските на другата страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото дело е образувано по молба на Я. Д. П. за отмяна на влязло в сила решение №213 от 10.09.12г. по гр.д.№370/2011г. на ВКС, ІV ГО. Тази молба е оставена без уважение. Съставът на ВКС не е присъдил с решението си разноските на насрещната страна, а те са дължими по общото правило на чл.78, ал.3 ГПК. Приетото в т.4 на ТР №6/06.11.13г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде приложено, тъй касае друга хипотеза - когато молбата за отмяна е уважена и производството по съществото на правния спор продължава. Само в този случай с решението по чл.303 ГПК не се присъждат разноски. Настоящият случай не е такъв, тъй като молбата за отмяна е оставена без уважение, т.е. не е възобновено производството по правния спор между страните. На следващо място – обстоятелството, че страната е освободена от заплащане на държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.2 ГПК не означава, че е освободена и от отговорността по чл.78, ал.3 ГПК за разноските на другата страна. Доколкото в производството но делото ответникът е бил представляван от юрисконсулт, дължимото възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията преди изменението с ДВ бр.28/2014г., е 12573,72лв. и тази сума следва да бъде присъдена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Цитирани разпоредби

7