Определение № 890 от 26.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1/2023 г.

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА. Образувано е по искова молба, подадена от А. Ф. А., ЕГН: [ЕГН], чрез адв. В. Т., срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] с искане да бъде прогласено за нищожно, на основание чл. 47, ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/, арбитражно решение № 618 от 28. 05. 2009 г. по арбитражно дело № 618 по описа за 2009 г. на арбитър Б. Г., при условията на евентуалност – да бъде отменено същото на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 от с.з. В исковата молба се излага, че на 30. 08. 2022 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ от ЧСИ Г. К. по изпълнително дело № 202292404041001, с която е поканен да заплати сума в размер на 22158.37 лв., представляваща главница, лихви и разноски по изпълнителното дело. Излага се, че в поканата като изпълнително основание е посочено „Съдебно решение по търг.д. № 1093 от 2010 г. на Софийски градски съд,VI-7 с-в/отд.“ Твърди се, че ищецът не е знаел за съществуването на подобно дело. Процесуалният му представител се снабдил с пълномощно и на 06. 10. 2022 г. извършил справка в архива на СГС, откъдето за пръв път от името и за сметка на ищеца научил за съществуването и съдържанието на атакуваното арбитражно решение. В допълнение се сочи, че се установило, че арбитражното решение е издадено във връзка с договор за револвиращ заем, представляващ потребителски кредит по см. на ЗПК, а по делото липсват данни потребителят – ищец в настоящото производство, да е уведомен за арбитражното производство и да му е било връчено арбитражното решение. По допустимостта на иска се излага, че тримесечният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА следва да тече от 06. 10. 2022 г. – датата, на която адвокатът на ищеца, след снабдяване с пълномощно, се е запознал с производството по издаване на изпълнителен лист в СГС. Твърди се, че същият срок не следва да тече от датата на получаването на поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/, тъй като към нея арбитражното решение не е приложено, а изявленията в нея за изпълнителното основание, се оказали неверни. Оспорва се твърдението на ответника в производството по издаване на изпълнителен лист, развило се пред СГС, според което арбитражното решение било редовно връчено на ищеца, в уверение на което е представена товарителница – отрязък 1 и 4, носеща подписа само на арбитъра, но не и на ищеца, нито на куриера. Оспорва се съдържанието на пратката /арбитражно решение/ и редовността на връчването, доколкото товарителницата е върната без подпис на куриера, без подпис на адресата или друго лице, без никакви данни за обстоятелствата при твърдения опит за връчване и без данни за причината за липса на връчване. Твърди се и че в случая не е проведено старателно издирване на адреса на получателя по см. на чл. 32, ал. 1 от ЗМТА. Излагат се твърдения и по основателността на исковете. С допълнителна молба са приложени писмени доказателства. Ответникът в отговор на исковата молба оспорва допустимостта и основателността на исковете, с отговора и допълнителна молба ангажира писмени доказателства, претендира разноски. На свой ред с писмено становище ищецът оспорва твърденията на ответника в отговора му на исковата молба. По делото освен представените от страните с исковата молба, отговора на същата и допълнителни молби писмени доказателства, са изискани и постъпили изпълнително дело № 202292404041001/2022 г. по описа на ЧСИ Г. К., изпълнително дело № 20118410401434/2011 г. по описа на ЧСИ Н. М., гр.д. № 1093/2010 г. по описа на СГС, справка от НОИ за сключени от ищеца трудови договори и справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца - все за релевантния за проверката на допустимостта на иска период. Според постъпилото писмо от арбитър Б. Г., изисканото от нея арбитражно дело № 618/2009 г. е унищожено, поради изтичане на срока за съхранението му, и същото не може да бъде предоставено на съда нито в оригинал, нито в препис. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като се запозна с материалите по делото и твърденията на страните намира иска, с който е сезиран, за недопустим, като предявен след преклузивния срок, законоустановен в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. От приложенията към отговора на исковата молба, депозиран от ответника, и от съдържанието на изисканото и приложено по настоящото дело, изпълнително такова № 20118410401434/2011 г. по описа на ЧСИ Н. М. се установява, че по същото дело, образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесното арбитражно решение, адресирана до ищеца покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, в която ясно е описано, че към нея е приложен препис от изпълнителния лист, по който делото е образувано, му е връчена чрез работодателя му „М. ИНДУСТРИС СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] по пощата, препоръчано с обратна разписка, оформена от дружеството за получаване на пратката, на 27. 04. 2011 г. В края на поканата също ясно е вписано, че приложен към същата, на ищеца е изпратен и препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, а това е самото, атакувано в настоящото производство, арбитражно решение, въз основа на което СГС е издал изпълнителния лист, по който изпълнителното дело е образувано. Описаният в ПДИ като приложен към нея изпълнителен лист, е наличен на няколко места в настоящото дело, вкл. в кориците на изисканото частно производство по описа на СГС, в рамките на което е издаден, и от съдържанието му също ясно се вижда, че в него са възпроизведени номерът на арбитражното решение, по което е издаден, номерът на арбитражното дело, по което същото е постановено и неговото съдържание, поради което и получаването на ПДИ с приложените към нея изпълнителен лист и „подлежащия на принудително изпълнение акт“ – самото арбитражно решение, е годно да постави началото на тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА за завеждането на иска. Чрез същото дружество-работодател и по същия начин на ищеца са връчени запорни съобщения на 26. 03. 2011 г. и на 25. 01. 2012 г., а напомнително съобщение до работодателя и ново запорно съобщение до ищеца - на 25. 01. 2012 г. Оспорването от страна на ищеца на това въобще да е бил в трудовоправни отношения с това дружество категорично се опровергава от изисканата и налична по делото справка от НОИ, според която ищецът е имал сключен договор именно с „М. ИНДУСТРИС СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] през целия период от 02. 12. 2010 г. /сключване/, до 01. 02. 2012 г. /прекратяване/, включващ датите на връчване и на ПДИ, и на посочените съобщения, адресирани до ищеца. Несъстоятелно е твърдението, че дружеството било приемало съобщенията, като адресирани до самото него, доколкото и в двете ясно е посочено, че са адресирани до ищеца, както и другите оспорвания на редовността на връчването, доколкото според чл. 46, ал. 2 от ГПК, работодателят е сред „другите лица“, чрез които такова връчване може да се извърши редовно. Твърденията за пребиваването през периода на ищеца в чужбина също се опровергават от извършената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ищеца, всички установени адреси в която от 1999 г. до м. август 2022 г. включително са в България, а твърденията за фактическо местопребиваване, освен недоказани, са и ирелевантни за връчването по конкретно установения начин. По същото изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. М., чрез работодател на ищеца „Мостремонт 97“ ООД, ЕИК:[ЕИК] /с което дружество според справката от НОИ ищецът е бил в трудовоправни отношения от 31. 03. 2014 г. до 19. 05. 2016 г. и от 05. 10. 2016 г. до 14. 07. 2017 г., и при вече посочените условия на чл. 46, ал. 2 от ГПК, на ищеца е връчено запорно съобщение, с което е запорирано трудовото му възнаграждение, на 01. 07. 2014 г. По изпълнителното дело е налице писмо от работодателя, който не оспорва, че ищецът работи при него, но уведомява ЧСИ, че не може да изпълни запора, тъй като е налице предходен такъв върху трудовото възнаграждение на ищеца, наложен от ЧСИ Ю. С. по изп. дело № 20097120400226, с вх. № 32/25. 06. 2014 г. Също от съдържанието на приложеното изпълнително дело № 20118410401434/2011 г. по описа на ЧСИ Н. М. се установява, че с молба, датирана като изготвена на 22. 06. 2021 г. ищецът, чрез адв. В. Т., чрез когото е подадена и исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е поискал да му бъде предоставено за справка изпълнителното дело. Към същата молба е представено пълномощно от ищеца за оказване правна защита и съдействие, изразяваща се в извършване на справка по делото, а върху самата молба ясно е отбелязано от страна на адв. Т., че на 25. 06. 2021 г. е направил справка по делото. В кориците на изпълнителното дело, по което от адв. Т., тази справка е направена от името и за сметка на ищеца, е наличен изпълнителният лист, по който изпълнителното дело е образувано, и в който /както и във връчената по същото дело на ищеца чрез работодателя му, при описаните по-горе условия, ПДИ/, атакуваното в настоящото производство арбитражно решение, въз основа на което същият изпълнителен лист е издаден от СГС по гр.д. № 1093 по описа на съда за 2010 г., е описано с всичките му индивидуализиращи белези - номерът на арбитражното решение, по което е издаден, номерът на арбитражното дело, по което същото е постановено, и неговото съдържание. По същото изпълнително дело по описа на ЧСИ Н. М., е депозирана молба от ищеца, чрез адв. Т., датирана като изготвена на 04. 08. 2021 г., с приложено към нея пълномощно от ищеца в полза на адв. Т. за осъществяване на процесуално представителство по делото, във връзка с което упълномощеният адвокат може да извършва от името и за сметка на упълномощителя всякакви действия, необходими за процесуално представителство по делото, и с искане за прекратяване на същото, поради бездействие на кредитора в продължение на повече от две години /настъпила перемпция/. По делото следват действия на ЧСИ по вдигането на наложените запори. Поради изложеното, законоустановеният в чл. 48, ал. 1 от ЗМТА, тримесечен преклузивен срок за предявяване на иска, с който съдът е сезиран, според настоящия касационен състав, е започнал да тече от връчването на ищеца, на ПДИ по изп.д. № 20118410401434/2011 г. по описа на ЧСИ Н. М. чрез работодател на ищеца, на 27. 04. 2011 г. Ако се приеме обратното, този срок е започнал да тече от запознаването от страна на пълномощника на ищеца адв. Т., с приложено по изпълнителното дело пълномощно, със съдържанието на цялото изпълнително дело № 20118410401434/2011 г. по описа на ЧСИ Н. М., на 25. 06. 2021 г., чрез удостовереното от пълномощника извършване на справка по делото, за което същото му е било предоставено, а съответно – и от извършването от страна на пълномощника на ищеца, с приложено ново пълномощно по делото, на действия по същото /подаване на молба за прекратяването му/, на 04. 08. 2021 г. Според настоящия касационен състав, при така констатираното, във всички случаи срокът по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА за предявяването на иска, е изтекъл преди депозирането на исковата молба, с която съдът е сезиран, срокът е преклузивен, поради което и искът се явява недопустим. Изложеното налага исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено. При този изход на делото ответникът има право на претендираното юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение