Решение № 2427 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2018 г.

Решение № 2427 от 19.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12863/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Петрова с посочен съдебен адрес в [населено място] чрез процесуалния си представител адв. К. Чакова срещу решение № 4744/12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 6636/2017 г. по описа на Административен съд – гр. София, с което е отхвърлена жалбата й против РА № Р-22221716003299-091-001/15.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 718/11.05.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП за установено задължение по ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 66 022, 73 лв. Макар в касационната жалба да не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и тя да е насочена срещу ревизионния акт, а не срещу първоинстанционното решение, от изложението й може да се направи извод, че оплакванията са свързани с неправилно прилагане от съда на материалния закон и съществени нарушения на съдопоризводствените правила. Сочи се и противоречие на съдебното решение с ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че от електронните документи се установява, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, поради което и твърди, че ревизията не отговаря на изискването на чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК. В касационната жалба се излага и оплакване, че неправилно съдът е възприел констатациите на приходните органи, че Е. Петрова не е декларирала получени през 2012 г. доходи от прехвърляне на права или имущество, облагаеми по реда на чл. 33 ЗДДФЛ. Изразява и несъгласие с цената на придобиване, определена от ревизиращия екип в размер на 767 663, 21 лв. и в която не са включени разходите на обща стойност от 10 625, 42 лв. Според касационната жалбоподателка не е било преценено правилно и възражението й по отношение на сумата на продажна цена, която следва да участва във формулата по чл. 33, ал. 7 ЗДДФЛ за определяне на облагаемия доход за съответната данъчна година и в тази връзка сочи, че ревизионният акт е изменен с решението на решаващия орган от 79 766, ЗЗ лв. на 66 022, 73 лв. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Василева я оспорва с искане да се остави в сила като правилно обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Е. Петрова, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи, респ. решаващият орган са определили облагаемия доход от продажбата на Петрова и съпругът й на недвижим имот с нотар. акт № 73/28.11.2012 г. за 4 009 451, 51 лв., като преди това имотът съпрузите са придобили от министерството на земеделието и храните на стойност от 697 454, 40 лв. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ, който определя, че облагаемият доход от продажба или замяна на недвижим имот, се определя, като положителна разлика между продажната цена и цената на придобиване с намаляване на 10 на сто разходи, както и че цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 ЗДДФЛ. Именно по този начин според съда приходните органи са определили облагаемия доход, върху който са начислили пряк данък. Установено е също така от съда, че жалбоподателката не е декларирала този доход в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, поради което същият съдът е приел за законосъобразно определен като данъчно задължение с ревизионния акт, изменен с решението на директора на дирекция "ОДОП". Обжалваното решение е правилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него ревизионен акт е валиден, а не нищожен. Обосновано въз основа на доказателствата по делото съдът е приел, че ревизията е възложена със ЗВР № Р-22221716003299-020-001/13.05.2016 г., изменена със ЗВР № Р-22221716003299-020-002/10.09.2016 г. и със ЗВР № Р-22221716003299-020-003/12.10.2016 г., всичките издадени от П. Горанчева – началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. Поради преназначаването й със заповед № РД-01-188/01.02.0217 г. на директора на ТД на НАП, ревизията на Е. Петрова е възложена на Б. Николчевски, който също е на длъжност началник сектор "Ревизии". В тази връзка неоснователно в писмените бележки (наименование допълнение към касационната жалба) се твърди, че ревизионният акт е нищожен поради непредставяне на заповед на териториалния директор на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, тъй като такава е налице - № РД-01-188/01.02.0217 г. и тя се намира по първоинстанционното дело и съдът изрично се е позовал на нея в решението си. Не е налице противоречие на обжалваното решение с ТР № 5/13.12.2016 г. по тълк. дело № 10/2016 г. на ВАС. Неоснователни са и оплакванията за липсата на квалифицирани електронни подписи на издателите на ревизионния акт. В обжалваното решение се съдържат нарочни мотиви относно това обстоятелство. Съдът е обсъдил представените разпечатки от ИС "Контрол" и е установил, че и заповедите за възлагане на ревизията, както и ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от издателите си с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП. Затова и изводите на съда, че ревизията е възложена от компетентни органи и актовете в ревизионното производство са подписани съгласно ЗЕДЕП, са законосъобразни и съответстващи на законовите изисквания. По съществото на спора: Поради недекларирането от касационната жалбоподателка на получен доход от продажба на недвижим имот, който е СИО, ревизията е извършена по особения ред, при наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК. С оглед представените нотариални актове за придобиване на недвижимия имот, респ. извършената впоследствие продажба на същия имот през 2012 г. съдът правилно е потвърдил констатациите в ревизионния акт при определяне на данъчната основа на облагаемия доход по чл. 33, ал. 1 във връзка с ал. 6 и 7 ЗДДФЛ. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че при определянето на данъчната основа на облагаемия доход по чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ не са включени разходите на обща стойност 10 625, 42 лв. Видно от постановеното решение при административното обжалване на ревизионния акт решаващият орган е съобразил посочената разпоредба, според която облагаемият доход представлява положителната разлика между продажната и придобивната цена на имуществото, намалена с 10 на сто разходи. Поради тази причина и с решението си директорът на дирекция "ОДОП" – София е изменил ревизионния акт, като е взел предвид направените разходи на стойност 10 625, 42 лв. Освен това решаващият орган е коригирал и допусната грешка от приходните органи при определяне на облагаемия доход по формулата на чл. 33, ал. 7 ЗДДФЛ предвид, че законодателят е разпоредил при определяне на положителната разлика между продажна и придобивна цена да се посочи 1/2 (предвид, че имотът е СИО) не от договорената, а от получената цена. Въз основа на това в решението при административното обжалване на ревизионни акт, същият е изменен, като данъкът от 79 766, ЗЗ лв. е определен на 66 022, 73 лв. Относно оплакването, че съдът е приел за неоснователни доводите на касаторката за незаконосъобразност на ревизионния акт поради липса на анализ на целия годишен данъчен период за 2012 г., правилно съдът ги е приел за неоснователни. Видно от ревизионния доклад, респ. от ревизионния акт приходните органи са изготвили паричен поток за ревизираната година и са взели предвид получените доходи и извършените от Е. Петрова разходи, при която съпоставка не е установено несъответствие. Предвид установеното недеклариране на получения доход, правилно съдът е приел, че той подлежи на облагане, като по отношение на касаторката с оглед наличието на СИО със съпруга й Д. Петров и предвид, че полученият доход от продажбата на недвижимия имот (1/2 от него) не е деклариран от касационната жалбоподателка, правилно съдът е потвърдил констатациите на ревизионния акт, изменен с решението на директора на дирекция "ОДОП" относно облагането на получения доход по реда на чл. 33, ал. 1 във връзка с ал. 6 и 7 ЗДДФЛ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касационната жалбоподателка пороци на обжалваното решение, поради което то като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Василева, на дирекция "ОДОП" – гр. София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 510 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение