Определение № 12571 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от "Транском“ ООД, представлявано от управителя С. Н., депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител, срещу определение № 7229/03.10.2024 г. по адм. дело № 1707/2024 г. на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-09-28/19.09.2024 г. на областен управител на Област Бургас, с която на основание чл. 80 от ЗДС е наредено изземването на недвижими имот - държавна собственост. С частната жалба се твърди, че определението на Административен съд-Бургас е недопустимо, тъй като липсвал интерес за жалбоподателя поради издадена заповед на административния орган за спиране на производството до приключване на съдебен спор пред Районен съд Бургас. Алтернативно се иска отмяна на оспореното определение поради неуведомяване на жалбоподателя за наличието на такава заповед, както и поради установяване на обстоятелства по смисъла на чл. 166 ал. 2 от АПК. Ответникът – областен управител на Област Бургас не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК. По същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-Бургас е образувано по жалбата на „Транском“ ООД, против заповед № РД-09-28/19.09.2024 г. на областен управител на Област Бургас, изменена със заповед № РД-09-29/25.09.2024 г., с която на основание чл. 80 ЗДС се изземват два имота. С жалбата е предявено искане за спиране на изпълнението на атакуваната заповед. С оспореното пред настоящата инстанция определение искането е оставено без уважение, като е прието, че липсват доказателства, че от изпълнението на оспорения административен акт за жалбоподателя ще настъпят или биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. По отношение на представената с преписката заповед за спиране на изпълнението, издадена от областния управител поради наличието на висящ гражданскоправен спор е прието, че е извън правомощията на административния орган е постановяването на такъв акт, тъй като първоначалния акт е оспорен по съдебен ред и единствено в правомощията на съда е да се произнесе относно наличието на основания за спиране на изпълнението. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. ал. 2 АПК при произнасянето на съда по искане за спиране на допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение, следва да бъде установено, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже конкретните вреди, което в случая не е сторено. В искането за спиране, с което е сезиран съдът са изложени твърдения за възможността държавата да получи доходи от ползването на имота от страна на жалбоподателя и евентуалната възможност от дължимост на обезщетения при отмяна на оспорения административен акт. Както в първоначалната, така и в частната жалба липсват обосновани доводи, които да водят до извод, че е възможно от предварителното изпълнение на акта, за дружеството да настъпят значителни или трудно поправими вреди, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя държавен и обществен интерес от изземването. Обстоятелството, че жалбоподателя упражнява търговска дейност на описаните в заповедта на областния управител два имота не е основание за определяне на интересите му като значими над тези, защитавани от законодателя чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта. С оглед изложеното, настоящият състав приема за обосновани направените от първоинстанционния съд изводи за неоснователност на искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на оспорената пред него заповед. Следва да се сподели и становището на съда, че след образуване на съдебно производство по оспорване на административен акт, решението за спиране на неговото изпълнение е в правомощията на съда, а не на административния орган. По силата на чл. 54 ал.1 т. 5 от АПК, посочен като основание за идване на заповед № РД-09-30/02.10.2024г., може да бъде спряно производството по издаване на административен акт когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване, а не за неговото изпълнение. Дали да изпълни или не акта си, е решение на административния орган и то не влияе върху производството по оспорването му по съдебен ред, поради което обосновано не е взето предвид при произнасяне с оспореното пред настоящия съд определение. Правилен, макар и неотносим към производството по чл. 166 ал. 4 от АПК е извода, че дали е налице преюдициалност на спора пред Районен съд Бургас и дали е необходимо спиране на воденото пред административен съд съдебно производство до произнасянето на гражданския съд, е въпрос, по който следва да се произнесе съдебния състав, след запознаване с необходимите му доказателства. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,