Определение № 97 от 28.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 1167/2012 г.

Производството е образувано по искане на председателя на Районен съд /РС/ - Монтана, за преценка на основанията за промяна на местната подсъдност по АНД № 40 189/2012г., при условията на чл.43, т.3 от НПК. В съдебния акт от 11.06.2012г. са изложени съображения, сочещи на обстоятелството, че с оглед изискванията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.29, ал.2 от НПК и отвеждането на съдии, обосновано от законовите изисквания на визираната разпоредба, е изчерпан щатният състав на компетентния орган. В писмено становище, прокурор от ВКП аргументира позиция за наличие на предпоставките в чл.43, т.3 от НПК за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждане на делото. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по АНД № 40 189/2012г. е образувано по жалба на Р. Г., представляващ [фирма] против НП №20604/20.10.2011г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което за констатирано нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г., е наложена имуществена санкция на дружеството, в размер на 500 лева. В хода на подготвителните действия, предхождащи провеждането на открито заседание е установено, че жалбоподателят е съпруг на служител в Монтански окръжен съд - М. Г., която в това си длъжностно качество е в колегиални, служебни отношения със съдиите от РС-Монтана. Очертаната фактология не обуславя юридически изводи за процесуални пречки от абсолютен характер за участие в съдебния състав, регламентирани в чл.84 от ЗАНН, вр.чл.29, ал.1 от НПК, но индицира на съмнения за предубеденост при решаване на казуса. За обезпечаване на изискуемата се от чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи безпристрастност при реализиране на правосъдието, съдиите-докладчици са се отвели от разглеждане на делото. Видно от приложения съдебен акт от 11.06.2012г. след направените самоотводи е изчерпан щатният състав на Монтански РС, което е мотивирало направеното искане, с правно основание – чл.43, т.3 от НПК. Настоящият съдебен състав намира искането за основателно. Фактическите констатации, базиращи се на материалите по делото и сочещи на недопустимост за разглеждане на делото от определените съдии от РС-Монтана, поради съдопроизводствена дейност, субсумираща се от нормите на чл.31, ал.1, вр.чл.29, ал.2 от НПК, логическа последица от която е изчерпването на щатния състав, обосновават заключение за необходимост от промяна на местната подсъдност по АНД № 40 189/2012г. За бързото и своевременно обезпечаване присъствието на процесуалните субекти и участници при осъществяване на предстоящите следствени действия в административно-наказателния процес, и с оглед фактите по делото за местоживеенето на лицата, конституирани като страни и посочени като свидетели в съдебното производство, като компетентен да се произнесе по настоящия казус, ВКС определя РС - Видин. По изложените съображения, Върховният касационен съд, счита че са налице условията на чл.43, т.3 от НПК, поради което