Определение № 13 от 17.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4489/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №1701 от 19.08.2021 год. на адвокат А. Г., адвокат М. М., адвокат М. К., адвокат Ц. М. и адвокат В. М., всички с адрес за призоваване – [населено място], срещу определение №411 от 23.07.2021 год. по ч. гр. дело №293/2021 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение №287 от 29.04.2021 г. по гр. дело №596/21 г. на Габровския районен съд. С първоинстанционното определение в производство по чл.161 СК е върната жалбата на адвокат А. Г., адвокат М. М., адвокат М. К., адвокат Ц. М. и адвокат В. М.. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира следното: Съгласно изричната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според разпоредбата на чл.161 СК решението на районния съд не подлежи на обжалване. По силата на чл. 274, ал. 4 ГПК същият режим - на двуинстанционно обжалване, следва да се приложи и спрямо частната жалба срещу определения, постановени в хода на това производство Оттук следва, че ВКС е сезиран с частна жалба срещу определение по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Ето защо частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.