Решение № 10931 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2016 г.

, ал. 1 от ЗОЗЗ предвижда, че промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може да се допуска за: 1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията; 2. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания); 3. създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания). В случая промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди е предвидена с влязъл в сила устройствен план, но няма твърдения и доказателства да е извършена. Административен съд С. град необосновано е приел, че спорът е само относно вида и предназначението на имота и дали подлежи на облагане с данък по чл. 10, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси. В случая освен този спор е налице спор и дали са постъпили по сметката на Столична община твърдените за извършени плащания от "А." ООД за данък недвижим имот и ТБО, техният размер и погасяването по давност на правото на възстановяване на ТБО. От приложените по делото копия от платежни нареждания от 21.12.2011 г., 12.12.2014 г. и 29.12.2014 г. на л. 34-36 е видно, че е наредено от "А." ООД превеждането към СО, МДТ - район С. на сумите от 16 335,09 лв., 2552,37 лв. и 850,79 лева. Съответно, няма данни така наредените суми, които се претендират да бъдат възстановени като неправомерно получени от Столична община да са постъпили по сметката за плащане на данък недвижим имот и ТБО. Наличието на платежни нареждания не доказва по безспорен и категоричен начин, че наредените суми са постъпили по сметка на общината, а такова постъпване на сумите по сметка на общината не е установено и с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. 56-57), както и на техния размер. От съществено значение за решаването на спора е дали исканата за възстановяване сума от 19758,25 лв. е постъпила по сметка на Общината, което не е установено по несъмнен начин. Освен това следва да се обсъди и дали е изтекъл 5-годишния давностен срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК, с което се е погасило правото на прихващане и/или възстановяване на суми, в който смисъл е направено изрично възражение с касационната жалба. Неправилно съдът е приел, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, само поради това, че липсват мотиви, фактически и правни. Както е посочил съдът, съгласно чл. 131, ал. 1 ДОПК непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ, специалният закон допуска мълчалив отказ, поради което при мълчалив отказ по чл. 131, ал. 1 ДОПК съдът следва да провери по същество дали ли е налице право на прихващане или възстановяване. Поради приемането с обжалваното съдебно решение на спорни въпроси за безспорни и необсъждането им с излагане на мотиви по тях, както и необсъждането на изтекъл погасителен давностен срок за възстановяване на претендираните парични суми е налице постановяване на неправилно и необосновано съдебно решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. При липса на установени в мотивите на обжалваното съдебно решение на факти и обстоятелства касаещи постъпването на претендираната сума по сметка на Столична община и на нейния размер, както и по приложението на чл. 129, ал. 1 ДОПК относно наличието на давност за възстановяване на претендираната сума, касационната инстанция не може да се произнесе по същество на спора. Следователно, оспореното съдебно решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. град на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.