Определение № 13895 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11440/2024 г.

Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4, изр. 2-ро, във връзка с чл. 34, ал. 4, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ). Образувано е по частна жалба на "ДЕЛТА – 2000" ООД, с ЕИК 124522933, със седалище в гр. Балчик, [улица], представлявано от управителя - Д. С. Х., чрез процесуален представител – адв. Д. Г. Димитров от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Определение № 1820/30.09.2024 г., постановено по адм. дело № 384/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № МДР-ПП-09-56/18.07.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма за морско дело и рибарство (ПМДР) 2014-2020 г., обективиращо волеизявление за прекратяване на производството по оценка на проектно предложение (ПП) № BG14MFOP001-1.028-0017/29.12.2023 г. с наименование "Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на военни действия в Черно море на РК ИРИНА", по процедура за подбор на проекти № BG14MFOP001-1.028 "Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна, която застрашава сигурността на риболовните дейности или възпрепятства икономическата жизнеспособност на риболовните операции", мярка 1.9 "Временно преустановяване на риболовна дейност". Поддържат се оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то, във връзка с чл. 200, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК. Частният жалбоподател излага доводи, обосноваващи основна защитна теза за незаконосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Застъпва становище, че първостепенният съд е формулирал крайния си извод при неправилно приложение на наднационалната правна уредба, и по-специално тази, съдържаща се в Делегиран регламент (ЕС) 2015/288 на Комисията от 17 декември 2014 година за допълване на Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета за Европейския фонд за морско дело и рибарство по отношение на срока и датите за недопустимост на заявленията (Делегиран регламент № 2015/288/Регламента). Поддържа, че разпоредбата на чл. 6, §1 Регламента въвежда принцип на диференцирано изчисляване срока на недопустимост на заявленията, подадени от оператор, притежаващ повече от един риболовен кораб. Анализирайки текста на цитираната норма, касаторът намира, че установеното тежко нарушение по смисъла на чл. 42, §1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999 (Регламент № 1005/2008), извършено с даден кораб, не рефлектира върху условията за допустимост на заявление, подадено от неговия притежател, но във връзка с финансиране на дейността на друг негов кораб. При тези съображения, намира, че решаващият състав на АС – Добрич е извел неправилен извод за несъответствие на кандидата с изискванията по програмата, т.к. не е съобразил факта, че ПП в случая касае кораб "ИРИНА", а не кораб "ДЕЛТА", по отношение на който е издадено соченото в решението на ръководителя на УО (РУО) на ПМДР 2014-2020 г. наказателно постановление (НП), послужило и за отнемането на 6 точки по реда на Наредба № 3 от 19.02.2013 г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008 година за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1936/2001 и (ЕО) № 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 1093/94 и (ЕО) № 1447/1999, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 21 от 1.03.2013 г., в сила от 28.02.2013 г. (Наредба № 3/2013 г./Наредбата). В подкрепа на тезата си за приложимост на диференцирания метод за изчисляване на срока за недопустимост по процедурата, излага аргументи за неотносимост на изключенията от него, съдържащи се в чл. 6, §2 и §3 Регламента. Мотивира становище, че европейското законодателство, и по-специално разпоредбите на чл. 44 Регламент № 1005/2008 г., чл. 90 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 година за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (Регламент № 1224/2009), чл. 12б от Делегиран регламент (ЕС) № 404/2014 на Комисията от 17 февруари 2014 година за изменение на приложение II към Регламент (ЕС) № 510/2011 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на мониторинга на емисиите на CO 2 от нови леки търговски превозни средства, получили одобрение на типа в многоетапен процес (Делегиран регламент № 404/2014 г.) и чл. 18д от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), въвеждат като основание за недопустимост единствено установеното с НП тежко нарушение, каквото в случая, предвид съдържанието на постановлението, не е констатирано. В заключение, сочи, че съдът е установил неправилно фактическата обстановка по делото, приемайки, че РУО твърди още едно фактическо основание, освен извършеното тежко нарушение, а именно – включването на "ДЕЛТА – 2000" ООД в Списъка на Съюза на корабите, извършващи незаконен, недеклариран и нерегулиран (ННН) риболов съгласно Наредба № 3/2013 г. за период от 3 години преди датата на кандидатстване по процедурата. Касаторът не само оспорва, че подобно твърдение съществува в акта, но и отрича неговата истинност. Допълнително излага аргументи за необоснованост на съдебното решение. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отмяна на оспореното решение на РУО на ПМДР 2014 - 2020 г. Моли за присъждане на разноски. Представя списък съгласно чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 АПК. Ответникът – РУО на ПМДР 2014 - 2020 г., в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – главен юрисконсулт М. Дякова, поддържа становище за неоснователност на частната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Не претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, съдът приема същата за основателна, по следните съображения: С атакуваното пред настоящата инстанция определение АС - Добрич, в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, е отхвърлил жалбата на "ДЕЛТА – 2000" ООД, против Решение № МДР-ПП-09-56/18.07.2024 г. на РУО на ПМДР 2014 - 2020 г., с което е прекратено производството по оценка на ПП № BG14MFOP001-1.028-0017/29.12.2023 г. с наименование "Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на военни действия в Черно море на РК ИРИНА", по процедура за подбор на проекти № BG14MFOP001-1.028 "Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна, която застрашава сигурността на риболовните дейности или възпрепятства икономическата жизнеспособност на риболовните операции", мярка 1.9 "Временно преустановяване на риболовна дейност". За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че на 29.12.2023 г. "ДЕЛТА – 2000" ООД е подало ПП № BG14MFOP001-1.028-0017 с наименование "Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на военни действия в Черно море на РК ИРИНА". При извършване на оценката за административно съответствие и допустимост на подаденото ПП е констатирано, че не е изпълнен Критерий № 7 от Критерии за оценка на административното съответствие и допустимостта на кандидата и проектното предложение кандидатът да не попада под което и да е от условията, изброени в т. 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите от Условията за кандидатстване и изпълнение (УКИ) по настоящата процедура. Според проверяващите кандидатът отговаря на условието, описано в раздел 11.2 Критерии за недопустимост на кандидатите от УКИ по процедурата и имащо следното съдържание: "в определен срок, съгласно Делегиран регламент № 2015/288, преди да подадат заявление за финансово подпомагане, са извършили тежки нарушения, както е определено в чл. 10 от Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент № 508/2014)", т.к. с влязло в сила на 29.05.2023 г. НП № Ц03-02/22.12.2021 г. на началника на отдел "Център за наблюдение на риболова" (ЦНР) към Главна дирекция (ГД) "Рибарство и контрол" (РК) към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) на кандидата е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т. 1 ЗРА, във връзка с т. 1.1.1. и т. 1.2.1. от Заповед № 09-69/01.02.2019 г. на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), изразяващо се в извършване на стопански риболов с риболовен кораб с външна маркировка ВН 390 и име "ДЕЛТА", от 04:32 ч. до 16:08 ч. между нос Сиврибурун и нос Калиакра в точки с координати N 43.369955 E 28.487609 и пред Русалка с координати N 43.404043 E 28.526490, на разстояние по-малко от една морска миля от брега, а въз основа на ангажираната с издаденото НП отговорност, за извършеното тежко нарушение на чл. 42, пар. 1, б. "а", във връзка с чл. 3, § 2 и § 1, б. "в" Регламент № 1005/2008 и на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 3/19.02.2013 г. е издадена и Заповед № РД-355/16.10.2023 г. изпълнителният директор на ИАРА, с която са присъдени 6 точки за риболовен кораб с външна маркировка ВН 390 и име "ДЕЛТА". Наред с това, според съда РУО е отчел и друго основание за прекратяване на производството, а именно - включването на риболовен кораб ДЕЛТА в Списъка на Съюза на корабите, извършващи ННН съгласно Наредба № 3/2013 г. за период от 3 години преди датата на кандидатстване по настоящата процедура. Въз основа на изводите за отчетените несъответствия комисията е включила ПП на "ДЕЛТА – 2000" ООД в списъка с предложенията, които не се допускат до техническа и финансова оценка. В срока по чл. 34, ал. 3 ЗУСЕФСУ е постъпило възражение от кандидата, който е оспорил констатациите от извършената оценка. С атакуваното пред първостепенния съд решение РУО е прекратил производството по оценка по отношение ПП на "ДЕЛТА – 2000" ООД, възприемайки изводите на оценителната комисия и отричайки доводите на дружеството-подател на процесното предложение. Въз основа на така установената фактическа обстановка и след анализ на относимата правна уредба на съюзно и национално ниво съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на установената писмена форма, с посочване на релевантните факти и обстоятелства за постановяването на процесния правен резултат и при съобразяване на приложимите административнопроизводствени правила. При извършен в контекста на основанието по чл. 146, т. 4 АПК анализ на съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, първоинстанционният съд е достигнал до извода, че подаденото ПП правилно е включено в списъка с недопуснатите ПП. Приел е, че не е спазен 12-месечният срок за недопустимост на заявлението след установяването на тежко нарушение по смисъла на чл. 10 Регламент № 508/2014 г., а изключението, на което се позовава оспорващият, не може да се приложи, т.к. в случая не се касае за точки 1, 2 или 5 от Приложение ХХХ към Делегиран регламент № 404/2011 г. В този смисъл РУО правилно е прекратил производството по отношение на кандидата „ДЕЛТА – 2000“ ООД. С тези мотиви съдът е обосновал решаващ извод за неоснователност на подадената жалба, респ. законосъобразност на атакувания с нея индивидуален административен акт. Определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Макар между страните да не съществува спор относно приложимата нормативна рамка, за прецизност на изложението следва да се посочи, че процесните обществени отношения са предмет на регулация от ЗУСЕФСУ, и по-специално на Раздел II от Глава Трета от същия, носещ условното наименование "Предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор". По силата на чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, РУО на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. По своя характер всеки утвърден по реда на посочената разпоредба документ съставлява общ административен акт (Сравн: чл. 26, ал. 4, изр. последно ЗУСЕФСУ), обвързващ по императивен начин всички участници в производството по предоставяне на БФП, а в това число и ръководителя на оперативната програма, и неговите помощни органи, а и кандидатите, заявили своето желание да получат съответното финансиране. Установените по посочения ред правила отразяват спецификите на конкретната процедура и по силата на принципа lex specialis derogat generali, изключват приложението на общите разпоредби на ЗУСЕФСУ, които регламентират аналогични правоотношения. Законът остава приложим към неуредените случаи. В случая РУО е утвърдил пакет документи за провеждане на процедура за подбор на проекти № BG14MFOP001-1.028 "Временно преустановяване на риболовна дейност вследствие на агресивната война на Русия срещу Украйна, която застрашава сигурността на риболовните дейности или възпрепятства икономическата жизнеспособност на риболовните операции", сред които и цитираните в акта УКИ и Критерии за оценка на административното съответствие и допустимостта на кандидата и проектното предложение. При липса на данни за тяхното съдебно оспорване настоящата касационна инстанция приема, че същите са влезли в сила и имат обвързващ характер спрямо участниците в проведеното пред РУО производство по предоставяне на БФП. Редът за оценяване на подадените по процедурата ПП е подробно разписан в т. 21 УКИ. Предвидено е оценката да бъде на два етапа, а именно – административно съответствие и допустимост и техническа и финансова оценка. Първият етап включва проверка за съответствието с УКИ на кандидата, проектните дейности и разходите, като критериите, които ще използва оценителната комисия при решаването на този въпрос, според записаното в Условията, са посочени в Приложение № 4. При получена на първия етап отрицателна оценка съответното ПП се включва в списъка с недопуснатите до етап техническа и финансова оценка предложения, срещу което заявителят има право да подаде възражение, чиято основателност предпоставя две възможни произнасяния на компетентния в тази насока РУО – връщане на ПП за техническа и финансова оценка или прекратяване на производството по отношение на конкретния кандидат – Арг.: чл. 34, ал. 4, т. 1 и т. 2 ЗУСЕФСУ. Настоящата хипотеза касае прекратяване на производството по отношение на ПП на "ДЕЛТА – 2000" ООД поради наличие на основание за недопустимост, визирано в УКИ, а именно – в посочения в Делегиран регламент № 2015/288 срок е извършено тежко нарушение по смисъла на чл. 10 Регламент № 508/2014 г. - Вж.: т. 11.2 УКИ, вр. Критерий № 7 от Приложение № 4. Спорът между страните е очертан от противоречието в позициите им досежно наличието на това условие по отношение на кандидата, а оттам и относно правилността на неговото отстраняване от процедурата по предоставяне на БФП. Според предписанието на чл. 10 Регламент № 508/2014 г. подаденото от оператор заявление за подпомагане от ЕФМДР е недопустимо през определен срок, установен съгласно § 4 от настоящия член, ако компетентният орган е установил, че: 1) съответният оператор е извършил тежко нарушение по чл. 42 Регламент № 1005/2008 или чл. 90, § 1 Регламент № 1224/2009; 2) е участвал в дейността, управлението или собствеността на риболовни кораби, включени в списъка на Съюза на корабите, извършващи ННН риболов, съгласно чл. 40, § 3 Регламент № 1005/2008 или на кораби, плаващи под знамето на държави, определени като несътрудничещи трети държави съгласно чл. 33 от същия регламент; 3) е извършил тежко нарушение на правилата на ОПОР, определено като такова в други законодателни актове, приети от Европейския парламент и Съвета; или 4) е извършил някое от престъпленията, посочени в членове 3 и 4 от Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно защитата на околната среда чрез наказателно право, когато заявлението е за подпомагане по дял V, глава II от настоящия регламент. Първата хипотеза, която с оглед съдържанието на атакувания пред АС – Добрич индивидуален административен акт се твърди от РУО, предполага да е извършено тежко нарушение по чл. 42 Регламент № 1005/2008 или на чл. 90, § 1 Регламент № 1224/2009, в срока, предвиден в Делегиран регламент № 2015/288. Разпоредбата на чл. 3 Делегиран регламент № 2015/288 определя срока за недопустимост на заявленията, подадени от оператори, които са извършили тежки нарушения съгласно чл. 42, § 1 Регламент № 1005/2008 или чл. 90, § 1 от Регламент № 1224/2009, където "оператор" е физическо или юридическо лице, подало заявление за подпомагане от ЕФМДР, което експлоатира или притежава предприятие, извършващо която и да е от дейностите, свързани с който и да е етап от веригите за производство, преработка, предлагане на пазара, дистрибуция и търговия на дребно на продукти от риболов и аквакултури (Сравн.: чл. 2, §2 Регламента, вр. чл. 4, § 30 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (Регламент № 1380/2013)). Този срок е различен в зависимост от това дали се касае за тежките нарушения, посочени в точки 1, 2 и 5 от приложение ХХХ към Регламент № 404/2011, или за всички останали такива. В първия случай приложима е нормата на чл. 3, §2, а във втория – чл. 3, §1 Регламента. Преди да се пристъпи към конкретно изчисление на срока обаче, следва да се съобрази посоченото от жалбоподателя правило на чл. 6 Регламента. Според цитираното предписание, ако операторът притежава или контролира повече от един риболовен кораб, срокът на недопустимост на заявление, подадено от този оператор, се определя поотделно за всеки от риболовните кораби съгласно чл. 3 или чл. 4. Тази разпоредба е израз на законодателната концепция, застъпена в Съображение 13 от преамбюлната част на регламента, според която с цел да се гарантира пропорционално и ефективно прилагане на правилата относно недопустимостта на заявленията, подадени от оператори за подпомагане от ЕФМДР, следва да се определят правила за изчисляване на сроковете на недопустимост в случаите, когато един оператор е собственик на повече от един риболовен кораб. В съображението изрично е посочено, че тези правила трябва да гарантират, че от подпомагането от ЕФМДР не се възползват риболовни кораби, които са били използвани за извършването на тежки нарушения, водещи до недопустимост на заявленията от тези оператори. Следователно е въведен принцип на диференцирано изчисляване срока за недопустимост на заявленията на оператори, извършили тежко нарушение по чл. 42, §1 Регламент 1005/2008, с оглед съответните, притежавани от тези субекти, кораби. Очевидно правото на финансиране се отрича временно, и то само по отношение на плавателното средство, с което е извършено нарушението. В контекста на изложеното и доколкото исканото финансиране е във връзка с дейността на риболовен кораб "ИРИНА", видно от съдържанието на ПП, а твърдените нарушения касаят дейността на риболовен кораб "ДЕЛТА", и няма данни за идентичност между двете плавателни средства, то евентуално неизтеклият срок за недопустимост на заявленията във връзка с кораб "ДЕЛТА" не рефлектират върху допустимостта на заявленията, свързани с кораб "ИРИНА". Горното би могло да се опровергае при наличието на изключенията, посочени в чл. 6, §2 Регламента, защото тази норма предвижда недопустимост изобщо на заявленията на оператора, когато е налице някое от следните две условия: 1) ако заявленията във връзка с повече от половината риболовни кораби, притежавани или контролирани от този оператор, са недопустими за подпомагане от ЕФМДР съгласно чл. 3 и чл. 4, или 2) ако в случай на тежки нарушения съгласно член 42, § 1, буква а) Регламент № 1005/2008, посочени в точки 1, 2 и 5 от приложение ХХХ към Регламент за изпълнение (ЕС) № 404/2011, средният брой на точките, присъдени за нарушения на един риболовен кораб, притежаван или контролиран от оператора, е 7 или повече. В случая нито се твърди някое от посочените две обстоятелства, нито има данни те да се установяват. Още повече, че присъдените със Заповед № РД-355/16.10.2023 г. на изпълнителния директор на ИАРА точки са 6. По изложените съображения изводът на РУО, потвърден и от съда, за наличие на основание за прекратяване на производството по отношение на "ДЕЛТА – 2000" ООД, е неправилен. Дружеството е кандидатствало за финансиране на дейността на риболовен кораб "ИРИНА", поради което не е налице условието, визирано в т. 11.2. УКИ, да е извършено тежко нарушение по чл. 10 Регламент № 508/2014 г. в срока, определен с Делегиран регламент № 2015/288. За прецизност на изложението и в отговор на довода на жалбоподателя в тази насока, следва да се посочи, че решаващите изводи на съда не са формирани във връзка с фактическа констатация, че участникът е включен в Списъка на Съюза на корабите, извършващи ННН риболов съгласно Наредба № 3/2013 г. за период от 3 години преди датата на кандидатстване. Действително, подобен фактически извод присъства в мотивите на съдебното решение и видно от съдържанието на оспорения акт, не съставлява основание за упражняване на процесната разпоредителна власт, но доколкото не е послужил за постановяване на крайния резултат по делото, не би могъл да обоснове и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 2-ро, вр. чл. 236 АПК. Следователно обжалваното определение, с което е отхвърлена жалбата на "ДЕЛТА – 2000" ООД против решението на РУО на ПМДР 2014 - 2020 г. за прекратяване на процедурата по предоставяне на БФП по подаденото от него ПП, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него касационната инстанция следва да постанови друго, с което да отмени атакувания пред АС – Добрич индивидуален административен акт и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване с дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228, вр. чл. 236, вр. чл. 200, ал. 2 АПК, Министерство на земеделието и храните, с БУЛСТАТ [номер], със седалище в гр. София, [улица]администрацията, в която се намира понастоящем органът, издател на атакувания пред АС – Добрич индивидуален административен акт, следва да бъде осъдена да заплати на "ДЕЛТА – 2000" ООД разноски в общ размер на: 5 450,00 лева, от които: 1450,00 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховния административен съд и държавна такса за касационната инстанция, и 4 000,00 лева, съставляващи сумата от договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000,00 лева, и държавна такса за първоинстанционното производство, възлизаща на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във връзка с чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение