Определение № 7278 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Националното сдружение на частните болници /НСЧБ/ и на „Национално-научно-техническо дружество по дефектоскопия /ННТДД/, подадена чрез процесуален представител, против Определение № 3109/18.03.2026г., постановено по адм. дело № 789/2026г., на Върховния административен съд, първо отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу Постановление № 209/13.10.2025г. на МС за одобряване на Тарифа за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по Закона за безопасно използване на ядрената енергия и е прекратено производството по делото. С доводи за неговата неправилност, поради наличие на правен интерес за оспорване на подзаконовия акт, частните жалбоподатели молят за отмяна на оспореното определение и за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба - Министерски съвет на Република България – оспорва същата като неоснователна чрез процесуален представител, по съображения, изложени в писмено възражение. Моли да бъде оставено в сила оспореното определение на ВАС. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 184 АПК и от надлежна страна, за която актът е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения: Двете юридически лица, с нестопанска цел, оспорват Постановление № 209/13.10.2025г. на МС, за одобряване на Тарифа за таксите, събирани от Агенцията за ядрено регулиране по Закона за безопасното използване на ядрената енергия, обн ДВ бр. 87/17.10.2025г. С член единствен от Постановлението се одобрява тарифата за таксите, събирани за осъществяване регулирането на дейностите по Закона за безопасното използване на ядрена енергия. За да остави без разглеждане жалбата на двете сдружения с нестопанска цел, ВАС е посочил, че в обхвата на тарифата са: 1. Таксите за лицензии, вкл. такси за разглеждане на заявление и първоначални и годишни лицензионни такси /експлоатация на ядрени съоръжения, за извършване на дейности с други източници на йонизиращи лъчени и за специализирано обучение/; 2. Такси за разрешения, вкл. такси за разглеждане на заявления и за издаване на разрешения за осъществяване на дейности, отнасящи се до ядрени съоръжения, осъществяване на дейности с други източници на йонизиращи лъчения и за други разрешения по закона; 3. Такси за изменение на разрешения или лицензии и такси за продължаване срока на лицензии и/или на разрешения и 4. Такси за разглеждане на заявление и за издаване на лицензия за експлоатация или за техническа ликвидация на обект за добив и преработване на руда, съдържаща естествен уран или торий. С оглед на горното и като е взел предвид осъществяваната от двете дружества дейност, ВАС е приел, че те не сочат доказателства да са браншови организации в сферата на здравеопазването, предмет на специална законодателна уредба. Според съда с оспорения подзаконов акт се въздейства върху определен вид специализирани отношения, тъй като е с ограничено приложно поле и специфичен предмет, като не възпрепятства извършваната от двете сдружения дейност, която има по скоро организационни функции за защита интересите на членовете им, но без да са във връзка с обхвата на тарифата. Така постановеното определение е неправилно. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК гласи, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения т.е. нормата определя кръга от адресати на оспорен подзаконов акт. Жалбоподателите пред първата инстанция са юридически лица с нестопанска цел, създадени въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като сдружения, които осъществяват дейност в обществена полза. С оглед на това те имат качеството на организация по смисъла на §1, т. 2 АПК. За тях ще е налице право на оспорване на процесния подзаконов акт, ако той засяга или може да засегне техни права или законни интереси. За да се прецени това обстоятелство е необходимо да се установи какви са целите и какъв е предмета на дейност на сдруженията, какви, с оглед на това са техните права и законни интереси и налице ли е исканата от законодателя форма на тяхното засягане. Установява се, че се оспорват разпоредби от тарифата, които определят следните такси: 1. За заявления за издаване на лицензия за осъществяване на дейности по чл. 58 от ЗБИЯЕ; 2. За първоначална лицензионна такса по чл. 8 от Тарифата, за използване на ИЙЛ за медицински цели в лаборатории и за гама-дефектоскопи и за превоз на радиоактивни вещества; 3. Годишни такси по чл. 9 от Тарифата за контрол по изпълнение на условията на лицензията и за периодична оценка и 4. За разглеждане на заявления за издаване на разрешение за дейности по чл. 57 от ЗБИЯЕ. Регистрираните цели на сдруженията са съответно: защита интересите на частните болници, подобряване на здравното обслужване на гражданите, облекчаване достъпа на граждани до качествена медицинска помощ, представляване и защита интересите на членовете си, както и регулиране на обществените отношения свързани с техническа диагностика. Както се посочи по-горе с оспореното Постановление № 209 е одобрена Тарифа за таксите, събирани по ЗБИЯЕ, като спора се отнася предимно за таксите за разглеждане на заявления, първоначални и годишни лицензионни такси за извършване на дейности с други източници на йонизиращи лъчения. С оглед посочените по-горе цели на двете сдружения с нестопанска цел, настоящия съдебен състав счита, че те притежават правна възможност да оспорят процесния подзаконов акт чрез реализиране на обща позиция срещу така приетите негови норми, свързани с определяне на нови такси както за първоначално подаване на заявления и първоначални такси, така и последващите годишни такси за източници на йонизиращо лъчение. Според настоящия състав жалбата е процесуално допустима като подадена от юридически лица с нестопанска цел, като сдружения осъществяващи дейност в обществена полза с основни цели, свързани със създаване на оптимални условия за предоставяне на здравни услуги в Р. България и успешно функциониране на лечебните заведения, посредством подобряване на нормативната уредба, както и във връзка с отчитане на усилията на членовете на тези сдружения за предоставяне на по-добри и по-модерни методи на лечение във връзка с ползването на йонизиращи лъчения и облекчаване достъпа на пациенти до качествена медицинска помощ. Вярно е, както е посочено в акта на тричленния състав на ВАС, че нормите на оспорения подзаконов акт въздействат върху определен вид специализирани отношения, но тези отношения са в контакт с целите на двете сдружения, касаещи правилното и достъпно лечение чрез йонизиращо лъчение. Настоящия състав на ВАС намира, че от описанието на предмета на дейност на двете сдружения с нестопанска цел е възможно да се обоснове наличието на правен интерес за оспорване на нормативния акт. Като е приел жалбата за недопустима и я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея производство, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за разглеждане на жалбата по същество. Водим от горните мотиви, Върховният административен съд, 5-членен състав при Първа колегия