Определение № 7460 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6551/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. А. М. срещу Определение № 1338 от 04.06.2026 г. по адм. д. № 364/2026 г. на Административен съд - Добрич, с което съдът е оставил без уважения негово искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-1202569/08.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ /ПП/- Добрич, Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/– Добрич. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил е сключена 1 час и 34 минути след установяване на нарушението, поради което защитеният с предварителното изпълнение обществен интерес не е засегнат. Ответникът – младши автоконтрольор към сектор „ПП“- Добрич, ОД на МВР– Добрич, не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав на Седмо отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Предмет на оспорване пред административния съд е ЗППАМ № GPAM-1202569/08.05.2026 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „ПП“- Добрич, ОД на МВР – Добрич, с която е приложена ПАМ - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на П. А. М. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца на основание чл. 171, т. 1, б „з“, „гг“ във връзка с чл. 175, ал. 3 Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Мярката е приложена, тъй като при проверка е установено, че ППС е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска застраховка“. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. От представените по делото доказателства /л. 7 от настоящото дело/ се установява, че административното нарушение е било отстранено непосредствено след установяването му – на 08.05.2026 г. в 18.06 часа. Регистрацията на автомобила е била автоматично възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП веднага след сключването на задължителната застраховка. Следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не реализира преследваната от закона цел. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно - то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, а не допринася за защита на обществения интерес. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при установяването, че застраховката е направена веднага след издаването на заповедта, веднага след установяване на нарушението, и при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна или трудно поправима вреда, несъразмерна с противопоставимия ѝ защитен обществен интерес по силата на законово допуснатото предварително изпълнение. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение