Решение № 114 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2014 г.

Решение № 114 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1954/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 537 от 16.12.2013 г. на Добрички окръжен съд постановено по гр. д. № 841/2013 г., с което е обезсилено решение по гр. д. № 1656/2013 г. на Добрички районен съд и е прекратено производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск за прогласяване нищожност на решение № 180 от 21.07.2011 г. по т. д. № 307/2011 г. на Варненски апелативен съд и на решение № 45 от 24.03.2011 г. по т. д. № 169/2010 г. на Добрички окръжен съд. Жалбоподателят [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника адв. Т., поддържа доводи за неправилност на решението. Изтъква, че застъпеното от съда разбиране за недопустимост на иска противоречи на задължителна съдебна практика. Ответникът по жалбата [фирма] не е представил писмен отговор. П. страна [фирма] взема становище за основателност на жалбата. С определение № 149 от 09.04.2014 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителна практика на ВКС по въпроса: допустимо ли е предявяване на иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение след проверка на заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение, установи следното: Производството е по иск за обявяване нищожност на две съдебни решения, постановени по един правен спор - на първоинстанционното решение на Добрички окръжен съд по гр. д. № 169/2010 г. и на въззивното решение на Варненски апелативен съд по гр. д. № 307/2011 г. Наведеното основание за нищожност е противоречие на решенията със свръхповелителни и повелителни разпоредби на закона от публичен ред, налагащи правила в интерес на обществото, а именно: разпоредбата на чл. 384, ал. 3 ГПК (отм.), разпоредбата на чл. 218з ГПК (отм.) и разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Конституцията. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. Посочил е, че нищожно е решението, което е постановено от незаконен състав, не е подписано или е извън правораздавателната компетентност на съда, както и абсолютно неразбираемото решение. В случая атакуваните решения отговарят на изискванията за валидност, а соченото от ищеца противоречие с материалния закон не обуславя нищожност на съдебния акт. Обратното би означавало заобикаляне на инстанционния контрол. Добрички окръжен съд с постановеното въззивно решение е намерил първоинстанционния акт за недопустим като постановен по недопустим иск. Изтъкнал е, че решението, чиято нищожност се твърди, е преминало през инстанционен контрол - на въззивна и касационна инстанция, който контрол задължително включва служебна проверка за валидността на обжалвания акт. Поради това е счел за недопустимо предявяването на самостоятелен иск по чл. 270, ал. 2 ГПК за нищожност на съдебно решение когато страната е изчерпала възможностите за обжалване на съдебния акт. Изложил е съображения, че такъв иск е допустим само когато страната е пропуснала възможността по чл. 270, ал. 1 ГПК. Затова е обезсилил решението на Добрички районен съд и прекратил производството по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса: допустим ли е иск за нищожност на съдебно решение, ако решението е било предмет на инстанционен контрол, в рамките на който се проверява и валидността на акта. В Решение № 123 от 04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на I г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че исковият ред е самостоятелна форма на защита срещу нищожно съдебно решение, която може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан; при обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, ГПК предвижда възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. Настоящият състав възприема разрешението в създадената съдебна практика, тъй като то съответства на изричната разпоредба на закона. Съобразното горното разрешение обжалваното решение, с което искът е намерен за недопустим, се явява неправилно като постановено в нарушение на закона. Вярно е, че при осъществяване на инстанционен контрол съдът е длъжен служебно да извърши проверка за валидност на обжалваният акт - чл. 269, пр. 1 ГПК. Същевременно, разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК предвижда отделна възможност нищожността на съдебното решение да бъде предявена по исков ред или чрез възражение, без тази възможност да е поставена под условие, актът да не е претърпял инстанционен контрол. Това самостоятелно средство за защита срещу нищожните решения е обосновано от тежестта на порока, от който те са засегнати и правната нетърпимост към такива актове. Следователно предявяването на иск за нищожност на съдебно решение е допустимо и когато атакуваното съдебно решение е преминало през инстанционен контрол. Поради изложеното обжалваното решение, с което е обезсилено решението на Добрички районен съд следва да бъде отменено и делото върнато на Добрички окръжен съд за произнасяне по основателността на въззивната жалба от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.