Решение № 7740 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 645/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицинската комисия към ТП на НОИ – Пловдив, чрез председателя и д-р Д. И., срещу Решение №9202 от 24.10.2025 г., постановено по адм. дело №1684/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени експертно решение №0237 от зас. №074 от 22.05.2023 г. на специализиран състав по Нервни, Очни и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/, с което е отменено експертно решение №2558 от зас. №192 от 08.12.2022 г. на първи състав на териториалната експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ при УМБАЛ „Пловдив“ АД и въпросът е бил решен по същество. Ответникът – Национална експерта лекарска комисия /НЕЛК/, чрез юриск. Зафиров, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Ответникът – първи състав на ТЕЛК при УМБАЛ „Пловдив“АД, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – УМБАЛ „Каспела“ЕООД, гр.Пловдив, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – Агенция за хората с увреждания, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – РДСП–Пловдив, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Ответникът – В. Г. Т. от гр.Пловдив, не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив, чрез председателя и д-р И., първостепенният съд е приел, че органът е издал законосъобразно решение, като е приел за изпълнени изискванията на част V, раздел I от Приложение № 1 към чл.63, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/, и съответно определения краен процент ТНР по ЕР на НЕЛК 50%, съгласно т.III от Приложение №2 към чл.63, ал.3 от Наредбата. Настоящият касационен състав намира този извод за обоснован, постановен при липса допуснати нарушения на съществени процесуални правила. Административният съд е установил, от представената като пълна административна преписка, вкл. и от приетото по делото основно и допълнително заключения на в.л. д-р С., че за ответникът по касация В. Т., работеща като санитар при УМБАЛ „Каспела“ЕООД, гр.Пловдив, се установяват в пълна степен приетите от специализирания състав на НЕЛК няколко увреждания на здравето и, а именно: за намалена [заличен текст]; [заличен текст], както и потвърдените, установеното от състава на ТЕЛК увреждане: за рисков фактор по [заличен текст]. Първоинстанционният съд е приел, че от представената медицинска документация са обосновани изводите на специализирания състав на НЕЛК, подкрепени и от заключенията на експерта-офталмолог по приетите две негови заключения, че правилно са определени 50 % ТНР за [заличен текст], съобразно последния медицински документ – Епикриза от 02.10.2022г. от УМБАЛ „Свети Г.“ ЕАД, с вписана зрителна острота, както следва: VOD = 0.9 с - 0.5 sph/-1.0 cуl 50 градуса;VOS = PPLC, за което съответства 50% ТНР, съгласно Част V, Раздел I от Приложение №1 към чл.63, ал.1 от НМЕ. В тази връзка вещото лице е отбелязало, че в случая се касае за пациентка с [заличен текст], а за стойностите на зрителната острота не би трябвало да бъде използван снетият визус VOS = 0.06 при дехоспитализация на пациентката, който не е дефинитивен. Мотивирал се е и с възстановителният период, в който често настъпват редица усложнения (реаблация на ретината, кръвоизливи в окото). Поради това е посочил, че е небходим поне месец за определяне на трайност в състоянието. Тази изводи на експерта не са били оборени от касатора, който не е поискал повторна експертиза. От друга страна за позоваването на последващи установявания при лечението на Т., следва да се посочи, че освидетелстването е започнало по заявление-декларация на лицето от 02.03.2022г., по което първоначално е било постановено ЕР на ТЕЛК от 21.04.2022г. при УМБАЛ „Пловдив“АД, отменено с ЕР на НЕЛК от 22.08.2022г., като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване, предвид липсата на изследване и консултация с кардиолог. Т.е. решението на състава на ТЕЛК от 08.12.2022г. е повторно, като органът следва да съобрази всички проведени лечения, направени изследвания и поставени диагнози в резултат на същите към датата на произнасянето си, като за състава на НЕЛК това е същата тази дата, съобразно нормата на чл.43, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, според която „разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение“. При това положение правилно първостепенният съд не е обсъждал епикриза за проведено лечение на лицето от дата 21.09.2023г., а само тази от хоспитализацията в УМБАЛ „Св. Георги“ЕАД, гр. Пловдив от 02.10.2022г. Законосъобразно е споделен изводът на вещото лице, който е подкрепил този на специализирания състав, че следва да се приеме за меродавно посоченото при приема състояние на двете очи, доколкото за стабилност на резултатите при дехоспитализацията се изисква период от поне един месец, а понякога той може да достигне и до три. В тази връзка към 08.12.2022г. съставите на ТЕЛК и НЕЛК е нямало как да приемат, че състоянието на двете очи е дефинитивно именно по отразеното в деня на изписване(04.10.2022г.) от „Клиника по очни болести“. Извършените по-късно изследвания в резултат на проведено болнично лечение след издаване на двата акта следва да бъдат съобразени като основание за възможно предсрочно преосвидетелстване, което съобразно чл.56 ал.1, т.4 от цитирания Правилник се следва и при настъпило подобрено състояние на лицето. В тази връзка касаторът(Медицинската комисия при ТП на НОИ – Пловдив) не е установил твърденията си пред първостепенният съд чрез надлежно събрани допустими доказателства, поради което законосъобразно административният съдия е отхвърлил жалбата му. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски се дължат на НЕЛК, за която страна такива се констатираха в размер на 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за депозираното по делото становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,