Определение № 59 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1974/2020 г.

ВКСI търговско отделение05.02.2021 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 9648/07.12.2020 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от Н. Р. и А. Р., съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално за допълване на постановеното по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение № 451 от 02.12.2020 г. на ВКС, ТК, І отд., по ч. т. д. № 1974/2020 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Постъпила е молба с вх. № 9648/07.12.2020 г. по вх. рег. на ВКС, подадена от Н. Р. и А. Р., граждани на Руската Федерация, чрез процесуалния им представител - адв. К. М., с искане за допълване на постановеното по реда на чл.274, ал.2 ГПК определение № 451 от 02.12.2020 г. на ВКС, ТК, І отд., по ч. т. д. № 1974/2020 г. С последното е потвърдено разпореждане № 1017 от 07.08.2020 г. по в. ч. т. д. № 46/2020 г. на Апелативен съд – В., с което е върната подадената от Н. Р. и А. Р. до ВКС частна жалба срещу Определение № 229 от 04.05.2020 г., постановено от Апелативен съд - В. по в. ч. т. д. № 46/2020 г. Молителите считат, че с определение № 451 от 02.12.2020 г. по ч. т. д. № 1974/2020 г. на ВКС, съдът не се е произнесъл по възражението им за вписан в Агенцията по вписванията по чл.2 ЗУЕС договор за общи части на сграда – етажна собственост, по възражението им за вещния характер на договора, както и по възражението им за потребителския по отношение на тях характер на този договор, поради което молят, пропуските на съда да бъдат отстранени по реда на чл.250, ал.1 във вр. с чл.247, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, констатира, че молбата е процесуално допустима, тъй като същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.250, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения: За да е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка в съдебния акт (съобразно заявеното от страната основание по чл.247, ал.1 ГПК) е необходимо да има несъответствие между формираната воля на съда и нейното обективиране в текста на решението. Практическият израз на това понятие е, че се касае за случай при който има противоречие между приетото в мотивите на съдебния акт и постановеното в диспозитива му. В случая не е налице нито погрешно посочване имената на страните, нито пък се констатира противоречие между мотивите на постановения съдебен акт и неговият диспозитив. При тези фактически данни се налага извод, че искането е неоснователно. Не е налице и хипотезата на чл.250 ГПК досежно твърдението на молителите, че съдът е пропуснал да се произнесе по възражението им за вписан в Агенцията по вписванията по чл.2 ЗУЕС договор за общи части на сграда – етажна собственост, по възражението им за вещния характер на договора, както и по възражението им за потребителския по отношение на тях характер на този договор. В случая не е налице хипотезата на непълен съдебен акт, тъй като с постановеното определение касационният съд се е произнесъл по съществото на подадената частна жалба, като е потвърдил обжалваното разпореждане на въззивния съд. Дефинитивно, непълен е съдебният акт, който не обхваща целия спорен предмет, в рамките на сезирането на съда. Или, при непълният съдебен акт липсва формирана воля по отношение на част от спорното право, един от съединените искове, както и допълнителни искания, пряко свързани с главния спорен предмет. Съдът се произнася в рамките на сезирането си и очертава постановения правен резултат единствено в диспозитива на акта си. В съответствие с т. 18 ТР № 1/2000 г., ОСГК на ВКС на РБ изрично е прието, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и съответно не могат да бъдат източник на правни последици наравно с диспозитива на решението, който единствен очертава спорното право и определя обективните предели на силата на пресъдено нещо. Следователно, след като единствено в диспозитива се съдържа произнасяне по заявеното спорно право, то пропуска на съда да обсъди в мотивите си определено възражение или настъпил юридически факт, не съставлява непълнота на акта, а довод за неправилност на изводите му. С оглед на изложеното постановеното определение по ч. т. дело 1974/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., не е непълно, тъй като съдържа произнасяне по валидността и правилността на обжалваното разпореждане - предмет на частната жалба, а с молбата си за допълването му молителите фактически целят пререшаване на правния спор. Подадената молба следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, съставът на ВКС, І т.о.

Цитирани разпоредби

5