Решение № 10259 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2011 г.

Решение № 10259 от 12.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15331/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас при ЦУ на НАП против решение № 1290/19.10.2011 г. по адм. д. № 2619/2010 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 02-00-1000700/10.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - град Бургас, потвърден с Решение № РД-10-368/29.11.2010 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", град Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, за определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01.2006 г. - 31.12.2006 г. за размера над 11 837,25 лв. до 24 764,49 лв. и лихви за размера над 5 226,05 лв. до 11 748,11 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Станко Николов Гюров от с. Равда в представена писмена защита след приключване на делото по същество, оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокат за настоящата инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени частично РА, съдът се е позовал на приетата в хода на съдебното производство СТЕ, оценката по която е приел за изготвена по два от методите, съобразно § 1, т. 10, б. "а" и б. "в" от ДР на ДОПК и Наредба № Н-9/14.08.2006 г. и приета за справедлива "пазарна цена", съобразно даденото в § 1, т. 8 от ДР на ДОПК определение. Решението в останалата част, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, е влязло в сила, като необжалвано от лицето. Решението в обжалваната отменителна част, е правилно. При извършена ревизия на физическото лице, безспорно е установено, че през ревизираните периоди е закупувало УПИ в с. Равда и е извършвало строителство и продажба на обекти в сгради, построени в парцелите, т. е. осъществявало е като търговец по смисъла на чл. 1, т. 14 от Търговския закон, за която не е водил счетоводна отчетност, съобразно изискванията на ЗСч и не е подавал декларация за получени приходи/доходи от дейността. Прието е, че лицето, заедно със съпругата си е извършвало продажби на недвижими имоти на занижени цени. При установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК, данъчният орган е преминал към определяне на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което лицето е било надлежно уведомено. С цел установяване на пазарни цени е възложена експертиза в административното производство за определяне на оценка на недвижимите имоти и въз основа на така приетата оценка, са определени и задълженията за пряк данък по реда на чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за ревизираната 2006 г. В хода на съдебното оспорване на РА е допусната и приета от съда съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало пазарна цена на процесните имоти, което заключение съдът е ценил като компетентно и го е кредитирал изцяло. Прието е различие на методите на установяване на пазарната цена на имотите от експерта в хода на административното производство и на експерта в съдебното производство, както и базата данни, използвана за сравнителен материал като аналог за пазарни цени. Възраженията поддържани от касатора - ДД "ОУИ" - Бургас се свеждат до оспорване заключението на вещото лице по приетата от съда експертиза като непълна и несъдържаща като приложение актовете за осъществени продажби, на които се позовава като аналог. Тези възражения като процесуално действие са допустими само пред съдебната инстанция, която допуска и приема експертизата, която в случая е първоинстанционния административен съд. Видно от съдебното заседание на 19.09.2011 г., на което са присъствали процесуални представители и на двете страни, заключението на вещото лице е прието, без да е оспорено от страните, с изключение на заявена поправка на датата, до която са изчислени задължения, която се явява техническа и е преодоляна в мотивите на съдебния акт. Съдът е обосновал подробни изводи защо кредитира заключението на вещото лице и на база определената от него пазарна цена на имотите, както и съобразно приетата съдебно-счетоводна експертиза, е определил като съд по същество размера на задълженията за пряк данък при приложението на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 ДОПК. При така установените данни по делото, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за периода 01.01. - 31.12.2006 г. е законосъобразно определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи или доходи, но е коригиран размера на данъчната основа за облагане, респективно - коригиран е в посока намаление дължимия данък, като съдът е обосновал решението си с приетите от него и кредитирани изцяло СТЕ и ССчЕ. Решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатска защита за касационната инстанция е неоснователно, тъй като ответникът не е бил защитаван от упълномощен адвокат пред настоящата инстанция в проведеното съдебно заседание на 13.06.2012 г. След приключване на делото за решение по същество, на 18.06.2012 г. са постъпили писмени бележки с приложено пълномощно от упълномощен адвокат, за който е платено възнаграждение в размер на 600 лв. Поради това, че претенцията е за разноски, които са направени и заявени след приключване на делото по същество пред касационната инстанция, същите остават за сметка на страната, която ги е направила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,