Определение № 2082 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 863/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Агритоп“ ЕООД, чрез адв. Б. З. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу определение № 172/20.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 126/2025 г. по описа на Окръжен съд-Перник, ГК, в частта, в която след отмяна на определение № 298/23.01.2025 г. на РС-Перник, постановено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, и допълване на решение № 1063/05.12.2024 г. по гр. д. № 3948/2024 г. по описа на РС-Пловдив, е оставено без уважение искането на „Агритоп“ ЕООД за допълване на първоинстанционното решение в частта му за разноските – за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство по гр. д. № 1376/2024 г. по описа на РС-Перник над присъдения размер от 200 лв. до претендирания от 960 лв. Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на частната касационна жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в частната касационна жалба. В мотивите на обжалваното въззивно определение е изяснено, че частният жалбоподател - „Агритоп“ ЕООД, иска да бъде допълнено първоинстанционното решение в частта му за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуална представителство в заповедното производство – в размер на сумата от 960 лв., но предявената частна жалба е уважена в тази част само до сумата от 200 лв., т.е. в останалата част е оставена без уважение, като така формираната правосъдна воля на въззивния съд не е намерила израз в диспозитива на въззивното определение (първоинстанционното определение не е потвърдено в тази част). В този смисъл, окръжният съд е допуснал очевидна фактическа грешка, но преди настоящият съдебен състав да се произнесе по предявената частна касационна жалба, делото не следва да бъде връщано на въззивния съд за поправка на констатираната от ВКС очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение – на основание чл. 247, ал. 1 ГПК, тъй като частната касационна жалба се явява недопустима. Едва след влизане в сила на настоящото определение делото трябва да се върне на окръжния съд за осъществяване на процедурата по чл. 247 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, за да се произнесе по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, констатира следното: Първоинстанцинното производство по гр. д. № 3984/2024 г. по описа на Районен съд-Перник е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Агритоп“ ЕООД срещу „Дива“ ООД кумулативно обективно съединени положителни установителни искове за установяване със сила на пресъдено нещо на обективираните в заповед № 798/28.03.2024 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 1376/2024 г. по описа на РС-Перник, 6 гр. с-в парични притезания, както следва: 1) 6740,80 лв. – парично вземане на основание чл. 2 от споразумение от 30.12.2020 г. с нотариална заверка на подписите, представляваща сбора от продажната цена по петнадесет договора за търговска продажба на стоки, обективирани в процесните фактури и 2) 3000 лв. – неустойка за неизпълнение на парично задължение по чл. 3 от споразумението. При така приетите за установени обстоятелства настоящият съдебен състав счита частната касационна жалба за недопустима - тя е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Предмет на частната касационна жалба е определение на въззивен съд срещу отказ на първоинстанционен съд да допълни постановеното от него решение в частта му за разноските – относно заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство (над сумата от 200 лв. до претендирания размер от 960 лв.). Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Вземанията, които са предмет на предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, са породени от сключено споразумение между две търговски дружества за уреждане на породен правен спор по петнадесет договора за търговска продажба на стоки – това съглашение представлява субективна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, във вр. с ал. 3 на този член, тъй като е сключено между търговци. Поради тези правни съображения настоящото дело трябва да бъде квалифицирано като търговско (вземанията, чието изпълнение се претендират чрез помощта на държавната принуда, са породени от търговска сделка), макар и с оглед на цената на предявените искове (всеки един от тях под 25000 лв.) делото да не се разглежда по правилата на уреденото в Глава ХХХІІ особено исково производство. Следователно, обжалваното въззивно определение е постановено по търговско дело при цена на исковете под 20000 лв., поради което то не подлежи на касационен контрол – съобразно нормативната забрана, уредена в чл. 280, ал. 3, предл. 2 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК. Поради тези правни съображения частната касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното частно касационно производство прекратено. Воден от горното, съдът