Определение № 3284 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4710/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. В. против решение рег. №996 от 18.07.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №449 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, 1-ви граждански състав, с което е потвърдено решение рег. № 9 от 9.01.2025 г. по гр. д. № 52 по описа за 2024 г. на Софийския окръжен съд, V първоинстанционен граждански състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от М. К. В. против Община Самоков искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и евентуално по чл.50 от ЗЗД за заплащане на 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за 1729 лв. имуществени вреди, причинени от пътнотранспортно произшествие, станало на 3.8.2023 г. и предизвикано от безстопанствено куче.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във възивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя съгласно чл.236,ал.2 във връзка с чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми?

2. Агресивното поведение на животното елемент ли е от фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД на общината за вреди от безстопанствено куче в процесната хипотеза, когато мотоциклетист е пресякъл траекторията си на движение с безстопанствено куче по пътното платно?

3. Отговорността на общината за вреди на пострадал от безстопанствено куче по чл.49 от ЗЗД изключва ли дефинитивно хипотеза на причинени вреди вследствие на ПТП с безстопанствено животно или се ограничава единствено до вреди вследствие на проявена агресия и последвало ухапване от безстопанственото животно? Кой следва да носи отговорност за вреди, причинени от безстопанствено животно вследствие на ПТП?

4. Възложеното задължение на общината по чл.47, ал.3 от ЗЗЖ да осъществява надзор и грижи върху безстопанствени кучета включва ли задължение да ограничи тяхното свободно движение по уличното платно, което е предназначено единствено за движение на участници в движението по смисъла на параграф 6, т.28 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП?

5. След като животно, за което е установено, че е безстопанствено, не е участник в движението по смисъла на Закона за движение по пътищата и неговото присъствие на общински път причинява ПТП с последващи от него вреди на моторист, носи ли общината отговорност за вредите от ПТП в този случай по реда на чл49 от ЗЗД?

6. В случай като процесния представлява ли безстопанственото животно вещ под надзора на общината и следва ли отговорността на общината да се ангажира по реда на чл.50 от ЗЗД?

7. Има ли задължения по ЗЗЖ общината да ограничи свободното придвижване на безстопанствени кучета на платното за движение, за да предотврати пътни инциденти?

8. Допуснал ли е съдът нарушение на материалния закон/чл.49 от ЗЗД и чл.47, ал.3 от ЗЗЖ/ като неправилно е изключил отговорността на общината за причиняване на вреди вследствие на ПТП с безстопанствено куче на пътното платно, въпреки че обективно ЗЗЖ не е ограничил или изключил отговорността на общината за причинени вреди от ПТП с безстопанствено куче, пребиваващо на пътното платно?

9. Допуснал ли е съдът нарушение на материалния закон като не е съобразил и приложил параграф 6, т.28 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, според която участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето съдействие или бездействие оказва влияние на движението по пътя.

10. Допуснал ли е съдът необоснованост на съдебното решение, като не е дал отговор на въпроса дали община Самоков е изпълнила предписаните мерки и задължения по ЗЗЖ, касаещи надзор и грижи върху безстопанствени кучета?

11. Допуснал ли е съдът необоснованост на съдебното решение и съществено нарушение на процесуалните правила, като е отказал да обсъди оплакването във въззивната жалба, че по делото Община Самоков не е представила никакви конкретни данни за броя на обработените сигнали на граждани за бездомни кучета, за броя на заловените, обработени и пуснати кучета, за закупените мобилни клетни за кастрация, за разходваните финансови средства за такива мероприятия?

12. Допуснал ли е съдът необоснованост на съдебното решение и съществено нарушение на процесуалните правила, като е отказал да обсъди оплакването във въззивната жалба, че община Самоков признава в своята „Програма за овладяване на популацията на бездомните кучета за 2019-2024 г. следното: „Досега взетите мерки в изпълнение на закона за веттеринарномедицинската дейност и Закона за защита на животните се оказват недостатъчни. Все още не може да се намери цялостно и трайно решение“. В това число признава за голям брой безстопанствени кучета, като е описала произтичащите от това проблеми, като здравни рискове за хората, икономическа неефективност, признава се, че не са постигнати реални резултати и се създава социално напрежение. В причините за възникване на проблема е констатирано: „липса на контрол върху популацията на домашни кучета, изоставяне на домашни кучета от собствениците, същите се размножават и стават причина за увеличаване на популацията на бестопанствени кучета“, констатирана е неефективност на прилаганите методи и несъобразяване с комплексния характер на проблема и т.н.?

Община Самоков застъпва становището, че няма основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В исковата молба М. К. В. е изложил, че на 3.8.2023 г. около 19 часа се е движил с мотоциклет в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], когато агресивно безстопанствено куче се е опитало да го нападне и бягайки към него внезапно пресякло от дясната страна траекторията на движение на мотоциклета, блъснало се странично в предната гума и предизвикало неговото падане. В резултат от инцидента ищецът е пострадал тежко, наложило се болнично и домашно лечение, като уврежданията и претърпените болки и страдания подробно са описани в исковата молба. Заявил е, че отговорност за произшествието следва да носи Община Самоков, тъй като е причинено от безстопанствено куче, аргументирайки се с неизпълнение на задълженията по закон, които са възложени на общинските власти за овладяване популацията на безстопанствените кучета и за надзор върху върнатите по места кучета. Ето защо е поискал на основание чл.49 от ЗЗД, евентуално на основание чл.50 от ЗЗД, Община Самоков да му заплати 26 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, при пълен размер на иска от 35 000 лв., и 1729 лв. обезщетение за имуществени вреди/разходи за медицинско лечение/.

В отговора на исковата молба Община Самоков е оспорила твърдения в исковата молба механизъм на произшествието, причините за травмите на ищеца, автентичността на представения от ищеца видеозапис, установяващ според него произшествието. Позовала се е на липса на доказателства, установяващи, че кучето е безстопанствено.

Първоинстанционният съд е приел за недоказан описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Посочил е, че протоколът за ПТП и съответно посоченият в този протокол механизъм не се ползват с обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е станало в присъствие на съставителя. Механизмът не е доказан и от свидетелите, които не са очевидци на процесното ПТП, не са възприели лично фактите, а са формирали представи единствено въз основа на съобщеното им от самия ищец. Съгласно заключението по съдебната компютърно- техническа експертиза представеният от ищеца видеозапис не е манипулиран, но той е запис от възпроизвеждането на екран на друг видеофайл от камера за видеонаблюдение, което не гарантира истинността на съдържанието на първичния файл (този от камерата). Следователно доказателствената стойност на така представения запис (респ. отделните кадри от него) е компрометирана и той също не е годно доказателство за механизма на процесното ПТП. Този механизъм не се доказва и от заключението на автотехническата експертиза, тъй като то се основава на обсъдените по- горе видеозапис и констативен протокол за ПТП и няма по- голяма доказателствена стойност от тях. Освен това съдът е посочил, че дори да се приеме за причина за произшествието сблъсъкът с внезапно изскочило куче на пътното платно, по делото не е доказано, че въпросното куче е било безстопанствено. По този въпрос с определението по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че доказването на безстопанствения характер на кучето е в негова тежест (арг. от решение № 50151 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV ГО на ВКС и др.). С тези съображения първоинстанционният съд е приел, че не са доказани две от предпоставките за уважаване на главния иск по чл.49 от ЗЗД-механизма на процесното ПТП и безстопанствения характер на предизвикалото го куче. Според съда аналогични съображения важат и за евентуално предявения иск по чл.50 от ЗЗД, а освен това няма доказателства, че кучето е било под надзора на общината.

Въззивният съд на свой ред е приел за доказано, че увреждането е пряка и непосредствена последица от съприкосновението между управляван от ищеца мотор и свободно движещо се куче. Посочил е, че е спорно дали ответникът следва да отговаря за причинени вреди при очертаните обстоятелства. Позовал се е на разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от Закона за защита на животните, според която общинските съвети приемат програма за изпълнение на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и план за действие на съответната община, а кметовете на общини организират изпълнението им (чл. 40 ал. 4 ЗЗЖ). Изтъкнал е, че съгласно § 1 от ДР на Наредба № 4 от 1 февруари 2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност безстопанствено куче е всяко изоставено, изгубено, родено на улицата или домашно куче, оставено на обществено място без надзор. На тази легална дефиниция отговаря всяко куче, което се движи на обществено място, без спрямо него да се осъществява надзор. В случая се установява, че кучето се е движило само на обществено място – тротоар и улица на територията на Община Самоков, което според въззивния съд е достатъчно да се приеме за доказано, че кучето е било безстопанствено. Невъзможността за идентификация на конкретен собственик поставя кучето под грижите на общината (арг. и от чл. 47 ал. 3 ЗЗЖ). По аргумент от чл. 47 ал. 3 ЗЗЖ обаче общината не дължи да затвори всички кучета в приют, а изрично е предписана възможност за връщането им на обитаваната от тях територия към момента на залавянето. Съгласно чл. 55 ЗЗЖ безстопанствените кучета подлежат на поетапно настаняване в това число и за доживотно отглеждане след блокиране на раждаемостта – спиране възпроизводството на популацията на безстопанствените кучета и регистрация на домашните кучета (според дефинитивната норма на § 1 т. 1 ДР на ЗЗЖ). В случая не се твърди към датата на ПТП да е настъпило нормативно установеното условие. При това положение безпредметно остава обсъждането дали и доколко е налице задължение за прибиране в приюта на процесното куче. В процеса не се твърди и увреждането да следва подаден сигнал за бездомно куче, ангажиращо общината да осигури залавянето му, последвано от идентифицирането му (чл. 46 ал. 2 ЗЗЖ), а при невъзможност за идентифициране на собственик – и предприемане на последващите мерки (чл.14 и чл. 12 от Наредба № 4), ангажиращ общината, макар и временно, да ограничи движението на кучето. Не се твърди, а и не се установява временното ограничаване на движението на процесното куче да следва и от визирания график по чл. 11 ал.1 от Наредба № 4, за да бъде обсъдено дали и доколко неизпълнението именно на това задължение не е довело до увреждащото в случая свободно придвижване на процесното куче. Възложеното задължение за контрол върху безстопанственото куче ангажира общината да осигури защита на населението, а и на животните на територията под неин контрол, от разпространение на зарази или агресивно поведение в изпълнение на прогласените от чл. 40а ЗЗЖ цели на националната програма: 1. постигане на здравословна среда за гражданите на Република България и подобряване хуманното отношение към животните и 2.управление и намаляване на популацията от безстопанствени кучета по ефективен начин чрез масова кастрация. Средата бива застрашена от свободното движение на заболели безстопанствени кучета. Безконтролното им размножаване, а и отсъствието на конкретно лице, което да следи за поведението им увеличава риска както от развиване на зарази, така и от проява на агресия. Тези рискове обаче не произтичат пряко от свободното движение на безстопанствено куче, каквото е неизбежно при връщането им на мястото, на което са били заловени. След като общината не дължи да ограничи свободното движение на безстопанственото куче, така установеният факт не разкрива противоправност. Липсва и причинно-следствена връзка между нормативно вмененото задължение за предотвратяване на застрашаващо останалите животни на територията или хората здравословно състояние (чл. 49 ЗЗЖ) и овладяване на агресивно поведение на процесното куче и установеното в случая негово поведение (чл. 50 т. 2 ЗЗЖ). Доказателствата не разкриват твърдяното в исковата молба агресивно поведение. Напротив, видно и от заключението на вещото лице автотехническа експертиза сблъсъкът е резултат от пресичане траекториите на движение на управлявания от ищеца мотоциклет и тази на неидентифицирното куче. Вещото лице установява, че кучето е тичало по [улица]и е изминало от втората колона на училищна ограда, онагледена на л. 124 от хартиеното дело до мястото на съприкосновение 7,6 метра при определена постоянна скорост от 18 км/ч. Същевременно ищецът не твърди да е видял кучето, при все че наближава нерегулирано кръстовище, задължаващо го да подходи предпазливо предвид задължението да осигури предимство на движещи се по [улица]участници в движението. Няма основание да се приеме, че и кучето е възприело движещия се по напречната улица мотоциклет, нито се установява конкретно негово поведение, обективно годно да застраши ищеца, за да бъде определено като агресивно. От заключението се налага извод, че разстоянието между първата колона на оградата (възприетия от вещото лице ориентир), до мястото на съприкосновение кучето е изминало 5,60 метра, което според установената му скорост определя време от около 1 секунда. При движение с постоянна скорост, краткото време на обективно възможен визуален контакт не обосновават обективни предпоставки за формиране на агресивно поведение, нито установените в процеса данни разкриват белезите на подобно поведение. Предвид предписаната от закона степен на обусловеност между конкретно увреждащо поведение в това число и на безстопанствено куче, без значение остава дали към предходен момент именно процесното куче е проявявало агресия. След като обстоятелствата в конкретния случай не разкриват агресивно поведение, неотносимо към конкретния спор остават предприетите мерки за контрол върху популацията на безстопанствените кучета, съответно за тяхната адекватност според преследваната цел. В обобщение недоказаното в процеса, че именно агресивното поведение на безстопанствено куче е довело до увреждането, няма основание за извод, че вредата е настъпила при и по повод изпълнение на възложена от ответника работа. Това определя предявения иск по чл.49 от ЗЗД като неоснователен. По евентуалния иск по чл. 50 ЗЗД въззивният съд е приел, че законът възлага в отговорност на собственика или на лицето, осъществяващо надзор над вещта възмездяването на вреди, произтекли непосредствено от нейните свойства, в това число и от поведението на животно. Тази отговорност е безвиновна – носи се независимо дали собственик, съответно лицето, осъществяващо надзор над животното са могли да предвидят и да предотвратят противоправните последици. Основание за обективната отговорност по чл. 50 ЗЗД се явяват специфичните свойства на вещта, но и възниква само ако и доколкото вредата не може да се свърже с човешко поведение. Текстът въвежда особен режим на отговорност, ангажирайки притежаващия животното и този, който по една или друга причина е задължен да контролира поведението му да отговарят солидарно дори и когато животното е избягало или се е изгубило. От самата норма следва, че основание за разпростиране на отговорността е предходно осъществен контрол върху движението му – самоволно е напуснало определеното място за живеене (избягало) или след извеждането му по независещи причини от собственика или надзираващото го лице непосредственият контрол е преустановен (изгубено). Отговорността на общината към безстопанствените кучета е възложена със закон, а не следва от непосредствен неин легитимен интерес по отношение на кучето. След като специалният закон предписва извеждане на безстопанственото куче от временния приют и връщането му на територията, на която е било заловено и не възлага задължение за общината да осъществява непрекъснат надзор, хипотезата на избягало куче е изключена. При положение че специалният закон не предписва непосредствен контрол върху свободно движещото се куче дори и да е поставено под грижите и надзора на общината, неприложима е и хипотезата на изгубено животно. В обобщение, извън хипотезата на собственост върху куче, която в случая не се твърди спрямо ответника, отговорност за вреди поради неосъществен надзор предполага такъв да е бил възложен на ответника. След като общината не дължи да надзирава движението на безстопанствено куче, няма основание за ангажиране на отговорността й за вредите, пряка и непосредствена последица от безконтролното му навлизане на платното за движение, станало причина и за претърпените от ищеца вреди.

Всички формулирани от касатора въпроси, включително и първият, касаят неговата теза, че пътнотранспортното произшествие е предизвикано от бездомно куче и общината носи отговорност за последиците, тъй като нейнните служители не са изпълнили задълженията си да отстранят бездомните кучета от улиците на общината и да предотвратят такива произшествия. За да се стигне до обсъждане на тези въпроси обаче, би следвало касаторът да докаже безспорно фактическата обстановка, описана от него в исковата молба. Както е констатирал първоинстанционният съд, единственото доказателствено средство, от което може да се установи, че произшествието е настъпило по описания от ищеца начин, е представеният от ищеца запис. Според компютърната експертиза обаче, записът представлява видеофайл, заснет с мобилно устройство. Записано е възпроизвеждане на запис от видеокамера за наблюдение чрез друго мобилно устройство. Оригиналният запис от видеокамерата не е представен и не е приет по делото, нито е установена неговата достоверност и относимост към произшествието, от което е пострадал ищецът, например посредством свидетелски показания на лицето, поставило и използвало видеокамерата. От самия запис не може да се идентифицират мотоциклетът/марка, номер, цвят/ и неговият водач. При липсата на други преки доказателства за произшествието и оспорването на автентичността и доказателствената стойност на записа от страна на общината не може да се приеме за установено, че произшествието, от което на 3.8.2023 г.е пострадал ищецът, е причинено от бездомно куче. След като не са изяснени обстоятелствата, при които е пострадал ищецът, въпросите, касаещи задълженията на общинските служители по отношение на бездомните кучета, касаят само допълнителните съображения за отхвърляне на предявените искове. Отговорите на тези въпроси не в желания от касатора смисъл не биха променили изхода на спора, поради което не могат да послужат за допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора касаторът дължи на общината 102,26 евро юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение