Определение № 357 от 22.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 492/2012 г.

Постъпила е молба от заявителя в заповедното производство със сегашно наименование [фирма] и предишно наименование [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] за връщане на внесената от него държавна такса на основание чл.18, ал.2, т.2 във вр. с чл.12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 3 516.04 лв. Таксата е внесена за разглеждане по същество на частната касационна жалба на банката срещу Определение №1411 от 31.05.2012 г. по ч.гр.д.№1028/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение въззивната й частна жалба срещу отхвърлителното разпореждане на Бургаския районен съд за издаване в нейна полза на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,т.2 ГПК.Сумата е постъпила по сметката на ВКС за държавните такси, видно от служебната бележка на ВКС от 30.04.2013 г., издадена от гл.специалист В.П.. С определение №829 от 14.12.2012 г. по настоящето ч.т.д.№492/2012 г. на ВКС, І Т.О. частната касационна жалба на банката не е допусната до касационно разглеждане, поради което внесената държавна такса не е използвана и подлежи на връщане. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд