Определение № 365 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1179/2025 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. Адвокат Г. Б. Х., като пълномощник на В. А. П., ответник по касационната жалба, подадена от ЗК „Лев инс“ АД твърди, че съдът не е определил възнаграждение в качеството му на адвокат, предоставил безплатна адвокатска помощ, за осъщественото от него процесуално представителство в касационното производство. Моли да се определи такова като се допълни определението на Върховния касационен съд и бъде осъден застрахователят да му заплати възнаграждение. На ответника ЗК „Лев инс“ АД редовно е връчен препис от молбата на 19.01.2026 г., като не е подал отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 3373/01.12.2025 г. по настоящето дело, съдът не е допуснал касационно обжалване на решение № 39 от 10.02.2025 г. по в.гр.д. 571/24 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, 2 граждански и търговски състав. Съдът не се е произнесъл по разноските, направени пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена на 17.12.2025 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок. Поради това, че липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски, направени пред касационната инстанция, е налице основание за допълване на определението, на основание чл. 248 от ГПК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, представен пред касационната инстанция, сключен между В. П. и адвокат Г. Б. Х., е уговорено предоставяне на безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Застрахователят е осъден да заплати на В. П. претендираната от нея сума обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, като с решението на въззивния съд частично е отменено решението на първата инстанция и вместо него е присъдено допълнително обезщетение. В останалата обжалвана част, с която е осъден застрахователят да заплати обезщетение за неимуществени вреди, е потвърдено първоинстанционното решение. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на въззивния съд по касационната жалба на застрахователя срещу решението на въззивния съд в неговата цялост. Следователно, с оглед изхода на делото пред касационната инстанция, след като не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, в резултата, на което е уважен изцяло искът на В. П., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК тя има право на разноски, включително и тези, направени пред касационната инстанция. Предвид правото на разноски на В. П., на адвоката, предоставил й безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАДв. следва да се присъди възнаграждение. За да определи размера на дължимото възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, че следва приложи чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. Съгласно посочената норма, съдът следва да определи справедливо възнаграждение, съответно на труда на адвоката, предоставил безплатна адвокатска помощ. В конкретния случай, настоящият съдебен състав констатира, че пред ВКС е депозиран отговор на касационната жалба. С оглед предмета на обжалване, както и сложността на правните проблеми, разрешени пред първата и въззивната инстанции, като съобрази и че е подаден само отговор на касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че точният размер на адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 350 евро. По изложените съображения ВКС